Монсоро потриваше ръце и се усмихваше, като си представяше яда на монсеньор херцог д’Анжу.
Глава 40
Посещение в къщата при двореца Турнел
Има хора, при които силното желание заменя истинската страст, както при вълка и хиената гладът създава видимост за смелост.
Херцог д’Анжу се беше върнал в Париж в плен на такова чувство. Неговата ярост, когато разбра, че Диана е заминала от Меридор, не се поддаваше на описание. Той беше почти влюбен в тази жена тъкмо, защото му я бяха отнели.
Затова ненавистта на принца към Монсоро, ненавист, породила се в деня, когато принцът разбра, че графът му е изменил, затова, повтаряме ние, неговата ненавист се превърна в своего рода безумие, което беше още по-опасно, защото, сблъскал се веднъж с решителния характер на графа, той се готвеше да му нанесе удар в гръб.
Щом се върна в Париж, той започна отново своите тъмни и коварни тайни замисли.
Моментът за това беше много благоприятен. Мнозина колебаещи се заговорници, от онези, които бяха предани не на делото, а на успеха, ободрени от това подобие на победа, удържана от анжуйци поради слабостта на краля и коварството на Катерина, се подмилкваха на херцога, свързвайки с невидими, но здрави нишки делото на принца с делото на дьо Гиз, които предвидливо оставаха в сянка и пазеха мълчание, а това безпокоеше много Шико.
Към това трябва да се прибави, че принцът вече не водеше с Бюси откровени политически разговори. Лицемерните уверения в дружба — това беше всичко, което той си позволяваше. Принцът инстинктивно се безпокоеше от срещата с Бюси в дома на Монсоро и се сърдеше на младия човек за доверието, оказвано му от иначе подозрителния граф.
Плашеше го и сияещото от радост лице на Диана, тази нежна руменина, която я правеше толкова възхитителна и желана.
Принцът знаеше, че цветята цъфтят и благоухаят само на слънце, а жените — от любов. Диана явно беше щастлива, а винаги завистливият и нащрек принц смяташе чуждото щастие за нещо враждебно, насочено лично срещу него.
Принц по рождение, херцог д’Анжу беше постигнал своето могъщество по тъмни и криволичещи пътеки и беше свикнал да прибягва до силата — било в любовта, било в отмъщението, понеже тъкмо силата му беше осигурявала досега успехи. И сега, подкрепян от съветите на Орили, принцът реши, че е срамота да бъде спрян при задоволяването на своите желания от толкова смехотворните препятствия като ревността на мъжа и отвращението на жената.
След една лошо прекарана нощ, изтерзан от онези мрачни видения, които поражда трескавото състояние на полусън, той почувства, че желанията му са стигнали предела си и заповяда да оседлаят конете, за да посети Монсоро.
Както е известно, Монсоро се беше преместил в къщата при двореца Турнел.
Като чу това съобщение, принцът се усмихна.
Това беше още една сцена от меридорската комедия.
За пред хората той се осведоми къде се намира тази къща. Отговориха му, че е на площад Сент-Антоан, и тогава, като се обърна към Бюси, който го придружаваше, принцът каза:
— Щом като е при двореца Турнел, ще отидем при двореца Турнел.
Кавалкадата тръгна на път и скоро тези две дузини знатни благородници, след всеки от който следваха по двама лакеи с по три коня, изпълниха с шум целия квартал.
Принцът добре знаеше и къщата, и вратата. Бюси ги познаваше не по-зле от него.
Двамата спряха пред вратата, влязоха в антрето и се качиха по стълбите. Но принцът влезе вътре, а Бюси остана да чака в коридора.
В резултат на това разпределение принцът, който изглеждаше, че има предимство, видя само Монсоро, който го посрещна легнал в леглото си, а Бюси беше посрещнат от ръцете на Диана, които нежно се обвиха около врата му, а Гертруда стоеше на пост.
Бледен по принцип, щом видя херцога, Монсоро просто посиня. Херцогът беше неговият кошмар.
— Монсеньор! — възкликна графът, разтреперан от злоба. — Монсеньор, вие в моя беден дом? Не, наистина, прекалено голяма чест за такъв малък човек като мен!
Иронията му биеше на очи, защото Монсоро не си даде труда да я замаскира.
Но принцът сякаш не забеляза иронията и пристъпи към Монсоро с усмивка.
— Където отива моят страдащ приятел — каза той, — там отивам и аз, за да се осведомя за неговото здраве.
— За бога, принце, струва ми се, че ваше височество произнесе думата „приятел“?
— Произнесох я, любезни графе. Как се чувствате?
— Много по-добре, монсеньор. Аз ставам, ходя и след седем-осем дни ще бъда съвсем здрав.
— Вашият лекар ли ви предписа въздуха на Бастилията? — попита принцът с най-простодушен вид.