Наистина полицията на онова безгрижно царуване изобщо не подозираше какво ще става, макар че заговорът, както личи, имаше доста голям обхват, а достойните граждани, които обхождаха нощем града с каска на главата и алебарда в ръка, нямаха повече подозрения от полицията, защото не бяха в състояние да предугаждат други опасности освен онези, които произтичат от огъня, крадците, бесните кучета и буйните пияници.
От време на време стражата се задържаше все пак пред странноприемницата „Пътеводна звезда“ на улица Арбр-Сек, но метр Ла Юриер се славеше като набожен католик и никой не би се усъмнил, че шумът, който идваше откъм заведението, не е посветен единствено на божията слава.
В такава обстановка град Париж доживя най-сетне, ден подир ден, до утрото на онова велико, отменено от конституционното правителство тържество, което се нарича празникът на Тялото Христово.
В този забележителен ден времето от сутринта беше чудесно, въздухът ухаеше от цветята, покрили и улиците.
Този ден Шико, който от две седмици си лягаше в спалнята на краля, събуди Анри рано-рано. Още никой не бе влизал в кралската спалня.
— Ох, Шико, Шико, откъде ми се взе на главата! — възкликна Анри. — Не бях виждал човек, който така не на място да прави всичко. Ти ме откъсна от най-приятния сън през живота ми.
— И какъв беше той?
— Сънувах, че скъпият ми Келюс е намушкал Антраге и се къпе в кръвта на своя противник. Но ето и утрото. Да вървим да се помолим на бога сънят ми да се изпълни. Викни слугите, Шико, хайде!
— Но какво искаш?
— Власеницата и бича.
— Не предпочиташ ли хубава закуска?
— Езичник! Кой слуша литургията в деня на Тялото Христово на пълен стомах?
— Прав си.
— Викни ги, Шико, хайде!
— Търпение — рече Шико, — часът е само осем, до вечерта ще успееш да се самобичуваш. Нека първо поговорим. Искаш ли да поговориш с приятеля си? Няма да съжаляваш, Валоа — аз, Шико, ти го казвам.
— Добре — съгласи се Анри, — да поговорим, но бързо.
— Как ще разделим деня, сине мой?
— На три части.
— За света троица, превъзходно. Какви ще бъдат частите?
— Първо, литургията в Сен-Жермен-л’Оксероа.
— Добре.
— След завръщането в Лувъра — лека закуска.
— Прекрасно!
— След това е шествието на каещите се по улиците и посещение на най-известните манастири в Париж, като се започне от манастира на якобинците и се завърши със „Света Женевиев“, където обещах на приора да прекарам до вдругиден в килията на един монах, почти светец, който цяла нощ ще се моли за успешната ни битка.
— Познавам го.
— Кого, светеца ли?
— Много добре го познавам.
— Още по-добре. Ще дойдеш с мен, Шико. Ще се молим заедно.
— То се знае. Иска ли питане!
— Тогава се обличай и да вървим.
— Чакай!
— Какво?
— Искам да разбера още някои подробности.
— А не може ли да ме питаш, докато ме обличат?
— Предпочитам, докато сме сами.
— Тогава питай, но бързо — времето тече.
— Какво ще правят придворните?
— Ще ме съпровождат.
— А брат ти?
— Ще бъде с мен.
— А твоята гвардия?
— Френската начело с Крийон ще ме чака в Лувъра, а швейцарците — пред вратите на абатството.
— Чудесно — каза Шико. — Сега вече всичко знам.
— Да викам ли слугите?
— Викни ги.
Анри позвъни с камбанката.
— Церемонията ще бъде прекрасна — продължи Шико.
— Надявам се Господ да се смили над нас.
— Ще видим утре. Но кажи ми, Анри, докато още не е дошъл никой, друго няма ли да споделиш с мен?
— Не. Да не съм пропуснал някоя подробност от церемонията?
— Не става дума за нея.
— А за кое?
— За никое.
— Но ти ме питаш.
— Вече твърдо ли е решено, че ще бъдеш в абатството „Света Женевиев“?
— Разбира се.
— И ще прекараш там нощта?
— Обещал съм.
— Е, щом нямаш повече какво да ми кажеш, синко, тогава аз ще ти кажа: тази церемония не ми харесва.
— Тоест?
— Не ми харесва. И след като закусим…
— След като закусим?…
— Ще те запозная с друга диспозиция, измислена от мен.
— Добре, съгласен съм.
— Дори и да не беше, няма никакво значение.
— Какво искаш да кажеш?
— Шт. Вече идват слугите.
Наистина лакеите отвориха завесите и се появиха бръснарят, парфюмеристът и камердинерът на негово величество. Те заобиколиха краля и всички едновременно започнаха над августейшата особа обреда, описан в началото на тази книга.
Когато тоалетът на негово величество беше на две трети завършен, съобщиха за идването на негово височество монсеньор херцог д’Анжу.
Анри се извърна към брат си, специално изписал на лицето си най-хубавата усмивка…