Херцогът бе съпроводен от господата дьо Монсоро, д’Епернон и Орили.
Д’Епернон и Орили останаха по-отзад.
Когато видя графа, все още блед и с още по-страховит от обичайния израз на лицето, Анри не можа да скрие учудването си.
Херцогът и главният ловчия забелязаха изненадата на краля.
— Господарю — каза херцогът, — граф дьо Монсоро дойде да изрази почитта си на ваше величество.
— Благодаря, господине — отговори Анри, — трогнат съм от вашата визита още повече, че бяхте тежко ранен, нали?
— Да, господарю.
— По време на лов, доколкото разбрах.
— На лов, господарю.
— Но сега сте по-добре, нали?
— Оздравях.
— Господарю — намеси се граф д’Анжу, — ако искате, след като се изповядаме и се причестим, граф дьо Монсоро да отиде да ни подготви един хубав лов в горите на Компиен.
— Но нали знаете — възрази Анри, — че утре…
Канеше се да каже: „… четирима мои приятели ще се бият с четирима ваши“, но усети, че трябва да пази тайна и млъкна.
— Нищо не знам, господарю — отговори херцог д’Анжу, — и ако ваше величество желае нещо да ми съобщи…
— Исках да кажа — довърши Анри, — че тази нощ ще прекарам в молитви в абатството „Света Женевиев“ и затова може би няма да съм готов за утре. Но господин графът нека отиде — ако ловът не стане утре, може да се уреди за вдругиден.
— Чухте ли? — обърна се херцогът към граф дьо Монсоро, който отговори с лек поклон:
— Да, монсеньор.
В същия миг влязоха Шомберг и Келюс. Кралят ги прие с отворени обятия.
— Още един ден — каза Келюс, след като поздрави краля.
— Но за щастие само един — вметна Шомберг.
В същото време Монсоро пък говореше с херцога:
— Като че ли целите да съм в изгнание, монсеньор?
— Нима дълг на главния ловчия не е да подготвя кралския лов? — засмя се херцогът.
— Разбирам — отвърна Монсоро — и съм наясно. Довечера изтича осмият ден на отсрочката, за която ме помолихте, и ваше височество предпочитате да ме изпратите в Компиен, за да не изпълните обещанието си. Внимавайте, ваше височество: още преди днешната вечер мога с една своя дума…
Франсоа хвана графа за ръката.
— Мълчете — помоли той, — напротив, изпълнявам точно онова обещание, за което споменавате.
— Говорете по-ясно.
— Всички ще научат за вашето заминаване, свързано с подготовката за лов. След като имате официално нареждане.
— Е, и?
— Но вие няма да заминете, а ще се скриете близо до къщата си. И тогава, известен, че ви няма, ще се появи човекът, за когото желаете да научите. Останалото си е ваша работа. Доколкото си спомням, нищо повече не съм обещал…
— А! Щом така стоят нещата… — подзе Монсоро.
— Имате моята дума — потвърди херцогът.
— Имам повече от думата ви, монсеньор — имам вашия подпис.
— Да, кълна се в божия кръст, това ми е много добре известно.
И херцогът изостави Монсоро, за да отиде при брат си. Орили докосна ръката на д’Епернон:
— Всичко е наред.
— Какво? Кое е наред?
— Господин дьо Бюси няма да се бие утре.
— Господин дьо Бюси няма да се бие утре ли?
— Разчитайте на мен. Но кой ще му попречи?
— Важното е, че няма да участвува, нали?
— Ако стане така, мили мой магьоснико, ще получите хиляда екю.
— Господа — чу се гласът на Анри, който вече бе завършил тоалета си, — към Сен-Жермен-л’Оксероа.
— А после към абатството „Света Женевиев“, нали? — попита херцогът.
— Точно така — отговори кралят.
— Бъдете сигурен — вметна Шико, който препасваше рапирата си.
Анри излезе в галерията, където го чакаха придворните.
Глава 47
Която ще хвърли светлина върху предходната
Предната вечер, след като всичко беше решено и уговорено между господата дьо Гиз и анжуйците, господин дьо Монсоро се прибра и завари вкъщи Бюси.
Тогава Монсоро си помисли, че този смел дворянин, към когото той се отнасяше все така приятелски, може твърде много да се компрометира утре, ако не бъде предупреден, и реши да говори с него на четири очи.
— Скъпи графе — каза на младежа, — позволявате ли да ви дам един съвет?
— Естествено — отвърна Бюси. — Дори ви моля.
— На ваше място бих отсъствал утре от Париж.
— Аз ли? Защо?
— Единственото, което мога да ви кажа: отсъствието би ви спасило от големи неприятности.
— Какви неприятности? — учуди се Бюси и прониза с поглед графа.
— Нима не знаете какво ще стане утре?
— Нямам представа.
— Честно?
— Кълна се.
— Монсеньор херцог д’Анжу не е ли споделил нищо с вас?
— Не. Монсеньор херцогът споделя с мен само нещата, за които може да се говори на висок глас и бих добавил даже: за които почти всеки би могъл да говори на висок глас.