Приорът се поклони.
След това кралят се обърна към всички останали, които бяха издържали тежкия път и заедно с него бяха стигнали до абатството:
— Благодаря ви, господа. Бог да ви закриля.
Всеки от тях му се поклони и царственият покаяник, като се биеше в гърдите, бавно се изкачи по стълбите на абатството.
Щом прекрачи прага, вратите се затвориха зад гърба му.
Кралят беше тъй дълбоко умислен, че сякаш не забеляза, още повече че в това нямаше нищо особено: нали беше освободил свитата.
— Отначало — каза му приорът — ще отведем ваше величество в гробницата. Украсихме я, доколкото можахме, в името на краля небесен и земен.
Анри мълчаливо сведе глава в знак на съгласие и последва абата.
Но щом мина под мрачната аркада между двете неподвижни редици на монасите, щом монасите видяха, че свърна зад ъгъла, запътен към параклиса, двайсет качулки бяха отметнати назад и в полуздрача засвяткаха очи, искрящи от радост и гордо ликуване.
Открилите се лица не бяха безжизнените и смутени физиономии на монаси: гъстите мустаци и загорялата кожа свидетелстваха за сила и енергия.
Много от лицата бяха белязани от рани и редом с най-гордото лице, белязано от най-прочутата, най-славната рана, се виждаше радостно и развълнувано лице на жена, облечена в расо.
И тази жена, поклащайки златната ножица, която беше, закачена за ланеца на колана й, възкликна:
— Ах, братя, най-сетне Валоа ни е в ръцете!
— Бога ми, сестро, и аз същото мисля — отговори Белязания.
— Още не, още не — пошепна кардиналът.
— Защо?
— Ще ни стигне ли градското опълчение, за да удържим на натиска на Крийон и неговата гвардия?
— Имаме нещо по-добро от опълчението — възрази херцог дьо Майен, — повярвайте ми: нито един мускет няма да гръмне нито от едната, нито от другата страна.
— Момент — намеси се херцогиня дьо Монпансьо, — какво искате да кажете? Според мен една лека битка не би ни навредила.
— Какво да се прави, сестро, за съжаление ще бъдете лишена от това забавление. Когато кралят бъде хванат натясно, той ще крещи, но никой няма да чуе виковете му. После ще го накараме с добро или насила, но без да му разкрием кои сме, да подпише абдикацията. Градът веднага ще научи за неговото отричане и то ще настрои в наша полза гражданството и войниците.
— Планът е добър и вече няма опасност нещо да го провали — заяви херцогинята.
— Малко е жесток — отбеляза кардинал дьо Гиз с наведена глава.
— Кралят ще откаже да подпише абдикацията — намеси се Белязания. — Той е храбър и по-скоро ще умре.
— Тогава да умре — не се поколебаха дьо Майен и херцогинята.
— В никакъв случай — възрази Белязания, — в никакъв случай! Искам да наследя монарх, който се е отрекъл и когото всички презират, но не искам да се възкача на трона на човек, който е бил убит и затова всички ще го съжаляват. Освен това вие в плановете си забравихте монсеньор херцог д’Анжу — ако кралят бъде убит, той ще поиска короната.
— Само да я поиска, бога ми, само да я поиска! — възкликна херцог дьо Майен. — Нашият брат кардиналът предвиди тази възможност. Монсеньор херцог д’Анжу ще бъде замесен в детронирането на брат си. Монсеньор херцогът беше близък с хугенотите, той е недостоен за престола.
— С хугенотите ли? Сигурен ли сте?
— Кълна се в бога! Нали Наварският крал му помогна за бягството.
— Прекрасно.
— Освен параграфа за загуба на право върху престола има и друг параграф в полза на нашия дом, той ще ви направи наместник на кралството, а от наместничеството до трона остава само една крачка.
— Да, да — каза кардиналът, — предвидил съм всичко това. Но може да стане така, че френската армия да нахлуе в абатството, за да се увери, че наистина има абдикация, и то най-вече доброволна. С Крийон шега не бива, той е от хората, които могат да кажат на краля: „Господарю, животът ви е в опасност, наистина, но първо да спасим честта.“
— Оставете това на нашия главнокомандуващ — отговори херцог дьо Майен, — а и той вече е взел мерки. Тук сме двайсет и четирима аристократи — за случай на обсада. Също така наредих да се раздаде оръжие на още сто души монаси. Можем да издържим и един месец срещу цяла армия. Да не говорим, че ако силите ни не стигнат, имаме подземен тунел, през който можем да се скрием заедно с нашата плячка.
— А какво прави в момента херцог д’Анжу?
— Както винаги при опасност е паднал духом. Прибра се и чака новини от нас в компанията на Бюси и Монсоро.
— Боже господи! Той трябваше да е тук, а не у дома си!
— Мисля, че грешите, братко — каза кардиналът, — народът и аристокрацията щяха да заподозрат в това събиране на двамата братя капан за цялото семейство. Както казахме току-що, най-напред трябва да избягваме ролята на узурпатори. Ние ще наследим трона и толкова. Като оставим херцог д’Анжу на свобода, като запазим независимостта на кралицата майка, ще спечелим всеобщата благословия и възхита на нашите привърженици и никой няма да каже лоша дума за нас. В противен случай ще трябва да си имаме работа с Бюси и стотина други много опасни шпаги.