Крачеше напред-назад, от прозореца на кабинета до вратата и от вратата до прозореца на преддверието и току поглеждаше часовника в позлатена дървена кутия, който зловещо отмерваше секундите.
Внезапно чу конски тропот в двора. Херцогът реши, че сигурно е дългоочакваният вестоносец и забърза към прозореца.
Но конят — един слуга конегледач го държеше за юздата — тепърва очакваше своя стопанин.
Той излезе от двореца на принца — беше Бюси. В изпълнение задълженията си на гвардейски капитан той бе дошъл да съобщи нощната парола, преди да отиде на срещата.
Щом видя красивия и храбър мъж, когото за нищо не можеше да упрекне, херцогът усети за миг угризенията на съвестта, но точно тогава Бюси отиде до слугата, който държеше факла, светлината падна на лицето му и Франсоа прочете по него такава радост, надежда и щастие, че ревността му пламна с нова сила.
През това време дьо Бюси, без да подозира, че херцогът го наблюдава и проследява промените върху лицето му, Бюси, който бе изпълнил задълженията си, свързани с паролата, отметна пелерината от раменете си, скочи на седлото, пришпори коня и много шумно запрепуска под екливия свод на портите.
Малко преди това херцогът, обезпокоен, че още няма вестоносец, се колебаеше дали да повика Бюси — не се съмняваше, че преди да тръгне за Бастилията, Бюси ще се отбие в своя дворец. Но сега мислено видя картината, в която Бюси и Диана се смееха на отхвърлената му любов и го поставяха — него, принца — наравно с презирания съпруг, та злобните му чувства отново надделяха над добрите.
Когато потегляше за срещата, Бюси се усмихваше от щастие. Усмивката му беше убийствена за принца и той остави Бюси да тръгне. Ако младият мъж беше сбърчил чело и смрачил очи, може би Франсоа щеше да го спре.
А Бюси, щом отмина портите на двореца Анжу, веднага укроти коня, за да не вдига много шум. Когато стигна в двореца си — както вярно бе предвидил принцът, — остави коня на коняря, който почтително слушаше лекцията по ветеринарно изкуство в изпълнение на Реми.
— А — каза Бюси на младия лекар. — Ти ли си, Реми?
— Да, монсеньор, аз и никой друг.
— Още не си легнал?
— Ще си легна след десет минути. Тъкмо се прибирах, тоест идвах при вас. Честно казано, откакто се разделих с ранения, ми се струва, че денонощието има четиридесет и осем часа.
— Може би ти е скучно? — попита Бюси.
— Боя се, че да.
— Ами любовта?
— Е! Колко пъти ви казах: пазя се от любовта, за мен тя е само обект за полезни наблюдения.
— Значи свършено с Гертруда.
— Безвъзвратно.
— Изглежда ти е омръзнало?
— Да бъда бит. Тъкмо в побоите се изразяваше любовта на моята амазонка, иначе добро момиче.
— И сърцето ти днес не страда за нея?
— Защо днес, господине?
— Защото можех да те взема с мен.
— За Бастилията?
— Да.
— Натам ли отивате?
— Непременно.
— А Монсоро?
— Той е в Компиен, драги, подготвя там кралския лов.
— Сигурен ли сте?
— Днес сутринта всички чуха разпореждането.
— А!
Реми се замисли.
— И значи? — каза след малко.
— Значи прекарах деня във възхвали към Всевишния заради щастието, което ми праща тази нощ, и жадувам да я прекарам в наслада от тази благодат.
— Добре. Журден, шпагата ми! — викна Реми. Конярят влезе в къщата.
— Тоест променяш мнението си?
— Защо?
— Щом взимаш шпагата.
— Ще ви изпратя дотам по две причини.
— Кои са те?
— Първо, от страх да не ви се случи неприятна среща по пътя.
Бюси се усмихна.
— Боже мой! Смейте се. Много добре знам, че не се боите от неприятни срещи и че лекарят Реми не е бог знае каква подкрепа, но срещу двама нападенията са по-малко, отколкото срещу сам човек. Второ, трябва да ви дам куп полезни съвети.
— Да вървим, скъпи Реми, да вървим. Ще говорим за нея, а след щастието да виждаш жената, която обичаш, няма по-голямо щастие от това да говориш за нея.
— Но има и такива хора — подметна Реми, — които на първо място поставят радостта да говорят за нея.
— Обаче — отговори Бюси — ми се струва, че днес времето е доста променливо.
— Още един повод да дойда с вас: небето ту се заоблачава, ту се изчиства. Колкото до мен, обичам разнообразието. Благодаря, Журден — обърна се той към коняря, който му донесе рапирата.
После продължи към графа:
— Монсеньор, на ваше разположение съм. Да вървим.
Бюси хвана младия лекар под ръка и двамата тръгнаха към Бастилията.
Реми беше казал на графа, че трябва да му даде куп полезни съвети и наистина, щом тръгнаха на път, като лекар обсипа Бюси с невероятни латински цитати, за да го убеди, че прави грешка, като отива тази нощ при Диана, вместо спокойно да си спи в леглото, защото обикновено човек се бие зле, ако не си е доспал през нощта. След това от научните сентенции премина към митовете и легендите и много уместно вмъкна, че обикновено тъкмо Венера обезоръжавала Марс.