Бюси се усмихна. Одоен държеше на своето.
— Виж какво, Реми — започна графът, — когато ръката държи шпагата, така се сраства с нея, че всяка частица от плътта става силна и гъвкава като острата стомана, а оръжието, на свой ред, сякаш оживява и се стопля като жива плът. От този миг шпагата ми е ръка и ръката ми е шпага. Затова — разбираш ли? — не става дума вече нито за сила, нито за настроение. Острието никога не се уморява.
— Но се затъпява.
— Не се бой от нищо.
— Ах, скъпи мой господине — продължи Реми, — става дума само за едно: утре ви предстои двубой като двубоите на Херкулес с Антей, на Тезей с Минотавъра, нещо като битката на Трийсетимата или битката на Баярд. Нещо хомерично, гигантско, невероятно. Става дума след тази битка и Бюси да стане нарицателно за двубои. Та не искам, ще знаете, не искам само едно: да ви заколят.
— Бъди спокоен, прекрасни мой Реми, ще видиш чудеса. Днес сутринта раздадох шпаги на четирима бесни побойници и в продължение на осем минути нито един от тях не успя дори да ме докосне, а аз направих камизолите им на парцали. Скачах като тигър.
— Не се съмнявам, но дали нозете ви ще бъдат утре същите, каквито са били днес сутринта?
Бюси и хирургът преминаха на латински и разговорът им непрестанно се прекъсваше от изблици смях.
Така стигнаха до края на голямата улица Сент-Антоан.
— Сбогом — каза Бюси, — аз съм дотук.
— Да ви почакам? — предложи Реми.
— Защо?
— За да съм сигурен, че ще се приберете след два часа и добре ще се наспите преди дуела — поне пет-шест часа сън.
— Да ти се закълна ли?
— Да, предостатъчно. Думата на Бюси, дявол да ме вземе. Мога ли да се съмнявам в нея!
— Добре, имаш я. След два часа ще се прибера, Реми.
— Хубаво. Сбогом, господине.
— Сбогом, Реми.
Младежите се разделиха, но Реми остана още малко на улицата.
Той видя как Бюси стигна до къщата и понеже отсъствието на Монсоро му гарантираше пълна безопасност, влезе през вратата, отворена му от Гертруда, а не през прозореца.
Едва след това Реми с философско спокойствие тръгна по безлюдните улици обратно към двореца на Бюси.
Когато минаваше през площад Бодуайе, забеляза насреща си петима мъже, загърнати в плащове и явно доста добре въоръжени.
Петима в този час — доста странно. Реми се скри зад ъгъла.
На десет крачки от него мъжете спряха, размениха си сърдечно „лека нощ“ и се разотидоха. Четирима се разделиха в различни посоки, петият остана, потънал а мислите си.
В този миг луната изгря иззад облаците и освети лицето на тази нощна птица.
— Господин дьо Сен-Люк? — възкликна Реми. Сен-Люк чу името си, вдигни глава и видя човека, който вървеше към него.
— Реми — зарадва се и той.
— Същият и съм щастлив, че мога да мина без: „На вашите услуги“, защото, ми се струва, изглеждате прекрасно. Дали ще е неделикатно от моя страна да попитам какво прави ваша милост в този час тъй далече от Лувъра?
— Честно казано, драги, по заповед на краля проучвам настроенията в града. Кралят ми каза: „Сен-Люк, разходи се из парижките улици и ако случайно чуеш някой да говори, че съм се отказал от престола, смело отговаряй, че не е вярно.“
— И говори ли някой така?
— Никой, нито дума. Ето затова, понеже наближава полунощ, всичко е спокойно и не срещнах никого освен господин дьо Монсоро, освободих приятелите си и тъкмо се канех да се прибирам, когато се срещнахме с теб.
— Какво казахте? Господин дьо Монсоро ли?
— Да.
— Срещнали сте господин дьо Монсоро?
— С въоръжен отряд — бяха десет-дванайсет души.
— Господни дьо Монсоро! Не може да бъде!
— Защо да не може?
— Защото той сега трябва да е в Компиен.
— Трябва, но не е там.
— А заповедта на краля?
— О, че кой се подчинява на краля?
— Срещнали сте господин дьо Монсоро с десет-дванайсет души?
— Точно така.
— Той позна ли ви?
— Да, предполагам.
— Бяхте само петимата ли?
— Четиримата ми приятели и аз. Никой друг.
— Той не ви ли нападна?
— Напротив, избегна срещата с мен, точно това ме учуди. Защото аз, щом го познах, се приготвих за страшна битка.
— И накъде тръгна?
— Към улица Тиксераидери.
— О, божичко! — неволно възкликна Реми.
— Какво има? — обезпокои се Сен-Люк от тона на младия доктор.
— Господин Сен-Люк, неизбежно ще се случи голямо нещастие.