Оставаше само да бяга, да се спасява. Сега вече можеше да напусне полесражението, защото бягаше от мъртвите.
Но изпитанията за клетия Бюси още не бяха свършили.
Когато излезе на стълбите, видя, че в двора проблясна пушка. Екна изстрел. Куршумът го прониза в рамото.
Дворът беше заварден.
Тогава си спомни за малкия прозорец, през който Диана щеше да наблюдава утре дуела му, и повлякъл ранения крак, забърза с последни сили натам.
Прозорецът беше затворен, през стъклата се виждаше прекрасното звездно небе.
Бюси затвори вратата, залости я. После с много усилия успя да се покатери на прозореца и премери мислено разстоянието до желязната ограда, за да прецени дали ще може да скочи от външната й страна.
— О, няма да ми стигнат силите — пошепна Бюси.
Но в този миг дочу някой да изкачва стълбите. Идваше вторият отряд убийци.
Бюси вече не би могъл да се сражава. Събра сетни сили и като си помогна с едната здрава ръка и единия здрав крак, скочи надолу.
Но при скачането се хлъзна.
Та подметките на ботушите му бяха подгизнали от кръв!
Падна върху железните остриета на оградата; някои го пронизаха, други се забиха в дрехите му и той увисна.
Тогава се сети за последния приятел, когото още имаше на тази земя.
— Сен-Люк! — извика Бюси. — Насам! Сен-Люк! Насам!
— А! Вие ли сте, господин дьо Бюси? — чу се внезапно глас откъм дърветата.
Бюси трепна. Не беше гласът на Сен-Люк.
— Сен-Люк! — отново викна той. — Насам, насам! Не се бой за Диана! Убих Монсоро!
Бюси се надяваше, че Сен-Люк се крие някъде наблизо и след тази вест ще се появи.
— А! Значи Монсоро е убит? — попита пак другият глас.
— Да.
— Прекрасно.
И Бюси видя как иззад дърветата излязоха двама. Лицата им бяха закрити с маски.
— Господа — викна той, — господа, моля ви, за бога, помогнете на един благородник, изпаднал в беда, все още можете да го спасите.
— Какво ще кажете, монсеньор? — тихо попита единият от непознатите.
— По-тихо! — спря го другият.
— Монсеньор! — възкликна Бюси — той бе чул думите им, до такава степен се бяха изострили всичките му сетива от отчайващото положение. — Монсеньор! Помогнете ми и ще простя предателството ви!
— Чу ли? — попита единият с маската.
— Какво ще наредите?
— Помогни му…
И допълни с усмивка иззад маската:
— … да не страда.
Бюси извърна глава в посоката, откъдето идваше гласът, дръзнал да говори с подобен ироничен тон в такава минута.
— О! Свършено е! — пошепна той.
В същия миг усети опряна в гърдите си цевта на аркебуза. Гръмна изстрел.
— Убиец! — каза той. — Бъди проклет!
И умря с името на Диана на уста.
Няколко капки от кръвта му паднаха от оградата върху човека, който бе наречен „монсеньор“.
— Мъртъв ли е? — викнаха няколко души — те бяха разбили вратите и стояха до прозореца.
— Да — викна Орили. — Не забравяйте, че покровител и господар на Бюси беше и монсеньор херцог д’Анжу, бягайте!
Убийците това и чакаха — те веднага изчезнаха. Херцогът слушаше как звуковете от стъпките им заглъхват и стават все по-далечни.
— А сега, Орили — каза той, — качи се в онази стая и ми хвърли през прозореца трупа на Монсоро.
Орили отиде, намери сред всички покойници тялото на главния ловчия, вдигна го на гръб и както бе наредил спътникът му, го хвърли през прозореца. С падането то също напръска с кръв дрехите на херцог д’Анжу.
Франсоа претърси камизола на главния ловчия и намери договора, подписан от престолонаследническата му ръка.
— Точно това търсех — каза той, — повече нямаме работа тук.
— А Диана? — попита от прозореца Орили.
— По дяволите! Вече не съм влюбен и тъй като тя не ни позна, развържи я. Също и Сен-Люк. Да се махат, накъдето им видят очите.
Орили изчезна.
— Не станах крал на Франция — рече херцогът и разкъса договора на ситни късчета, — но пък няма да бъда обезглавен с обвинение за държавна измяна.
Глава 53
Как брат Горанфло се намери повече от всякога между небето и земята
Авантюрата със заговора се обърна съвсем на комедия. Нито швейцарците, сложени да пазят устието на тази река от интриги, нито френската гвардия, която дебнеше от засада, не успяха да заловят в хвърлените мрежи не само най-големите заговорници, но и никого от по-дребните риби.
Всички участници в заговора избягаха през подземния тунел под гробището.
Нито един не излезе от абатството. Затова щом вратата бе изкъртена, Крийон оглави трийсетимата и заедно с краля всички нахлуха вътре.
В големите тъмни помещения цареше мъртва тишина.