— Наистина. Странно — учуди се и Антраге.
Те свърнаха към къщата с чувството, че им предстои да направят някакво важно откритие.
— Не само ние се чудим — каза Ливаро, — гледайте: селяните, които минават, се надигат в каруците си и гледат.
Младежите стигнаха под балкона. Там вече стоеше един селянин градинар и като че ли разглеждаше нещо на земята.
— Ей! Сеньор дьо Монсоро — извика Антраге, — не смятате ли да идвате с нас? Ако да, побързайте, защото трябва да стигнем първи.
Почакаха, но напразно.
— Никой не отговаря — каза Рибейрак, — но защо е тук тази стълба, дявол да я вземе?
— Ей, човече — викна Ливаро на градинаря, — какво правиш там? Ти ли си домъкнал тази стълба?
— Опазил ме бог, ваша милост! — отговори онзи.
— Защо? — попита Антраге.
— Погледнете нагоре.
И тримата вдигнаха глави.
— Кръв! — възкликна Рибейрак.
— Там е работата я, кръв — повтори селянинът, — и то доста почерняла вече.
— Вратата е разбита — съобщи в този миг пажът на Антраге.
Антраге хвърли поглед на вратата, на прозореца, хвана се за стълбата и в миг се метна на балкона. Погледна в стаята.
— Какво има? — попитаха го останалите, като го видяха как пребледня и отстъпи.
Страшен вик се чу вместо отговор.
Ливаро също се изкачи.
— Трупове! Смърт, наоколо е само смърт! — възкликна младежът.
Двамата влязоха в стаята.
Рибейрак остана долу, защото се опасяваше от внезапно нападение.
В същото време градинарят с вайкане спираше всеки минувач.
Из цялата стая личаха следите от страшната нощна битка. Подът беше в кървави локви, по-точно се беше превърнал в море от кръв. Гоблените по стените бяха насечени от шпаги и надупчени от куршуми. Мебелите, разбити и оплискани с кръв, се въргаляха по пода заедно с обезобразените тела и разкъсаните дрехи.
— О! Реми, нещастният Реми — викна изведнъж Антраге.
— Мъртъв ли е? — попита Ливаро.
— Вече е студен.
— Сякаш цял полк от тежката кавалерия е върлувал в тази стая! — възкликна Ливаро.
Тогава видя кървавите петна през отворената врата за коридора — значи и от другата страна се е водила борба. Ливаро тръгна по тези страшни следи към стълбите.
Дворът беше празен и безлюден. В това време Антраге, вместо да тръгне след него, се насочи към съседната стая. Навсякъде имаше кръв. Кръвта водеше към прозореца.
Той се наведе през перваза и очите му ужасени съзряха малката градинка долу.
На желязната ограда все още висеше трупът на клетия Бюси, посинял, вкочанен.
Щом го видя, Антраге нададе вик, и то не вик, а животински рев.
Притича Ливаро.
— Погледни — каза Антраге. — Бюси! Мъртъв!
— Предателски убит, изхвърлен през прозореца! Насам, Рибейрак, насам!
Ливаро се хвърли към двора и като срещна долу при стълбата Рибейрак, помъкна го със себе си. Минаха през вратата от двора за градинката.
— Да, той е — възкликна Ливаро.
— Отсечена му е китката — каза Рибейрак.
— В гърдите му има два куршума.
— Целият е насечен с кинжали.
— Ах, злочести Бюси! — изстена Антраге. — Мъст! Мъст!
Ливаро се обърна и се спъна в друг труп.
— Монсоро! — извика той.
— Какво? И Монсоро ли?
— Да, той е на решето и главата му е разбита в камъните.
— А! Значи тази нощ са избили всички наши приятели.
— Но жена му? Жена му? — възкликна Антраге. — Диана, госпожо Диана! — повика я той.
Нито звук освен възгласите на тълпата, която беше наобиколила къщата.
Точно по това време кралят и Шико бяха наближили улица Сент-Катрин и свърнаха, за да се разминат с навалицата.
— Бюси! Мили Бюси! — непрестанно повтаряше в отчаянието си Рибейрак.
— Да — каза Антраге, — някой е пожелал да се отърве от най-опасния измежду нас.
— Каква мерзост! Каква подлост! — възкликнаха другите двама.
— Да вървим да се оплачем на херцога — предложи някой.
— Не — каза Антраге. — Защо да преотстъпваме отмъщението си на друг! Няма да е същото, друже! Но почакай!
И за миг се спусна долу при Ливаро и Рибейрак.
— Приятели — им каза, — погледнете благородното лице на този най-голям храбрец измежду смъртните, погледнете все още алените капки от неговата кръв. Този човек ни дава пример: той никому не възложи да отмъсти вместо него. Бюси! Бюси! И ние ще постъпим като теб и не се тревожи — ще отмъстим.
Като произнесе тези думи, Антраге свали шапката си, докосна с устни устните на Бюси, извади шпагата от ножницата и я потопи в кръвта на приятеля си.
— Бюси — продължи той, — кълна се над твоето безжизнено тяло, кръвта ти ще бъде измита с кръвта на твоите врагове!