— А защо не? — каза Сен-Люк. — Искам да се позабавлявам тази вечер. А вие, ваше величество, нямате ли желание да пийнете и да се повеселите?
Но Анри не го удостои с отговор. Духът му, винаги толкова жизнерадостен и бодър, все повече и повече се омрачаваше, сякаш той се бореше с някаква гнетяща го тайна мисъл. Така някоя птица, към крачето на която е вързано парче олово, не може да излети и напразно размахва крила.
— Сен-Люк — произнесе накрая кралят с гробовен глас, — имаш ли сънища?
— Да, ваше величество, и доста често.
— Вярваш ли в сънищата?
— От благоразумие.
— Как да го разбирам?
— Много просто. Сънищата успокояват, утешават ни в житейските горести. Така например тази нощ сънувах превъзходен сън.
— Какъв, разкажи!
— Сънувах, че моята жена…
— Все за жена си ли мислиш, Сен-Люк?
— Повече от всеки друг път.
— Ах! — съкрушено произнесе кралят и извърна очи към тавана.
— Сънувах — продължи Сен-Люк, — че моята жена, запазила прекрасното си лице, защото, ваше величество, жена ми е красавица…
— Уви, да — каза кралят. — Ева също е била красавица, нещастен грешнико, ала Ева е погубила всички нас.
— А, ето защо сте толкова зле настроен към жена ми. Но да се върнем към съня ми, ваше величество.
— Аз — каза кралят — също имах знаменателен сън…
— И така, моята жена, запазила прекрасното си лице, е придобила крила и тяло на птица, благодарение на което е прелетяла над стените на Лувъра и с нежен писък притиска главица до стъклото на моя прозорец, а аз разбирам, че с този писък тя иска да ми каже: „Отвори ми прозореца, Сен-Люк, отвори ми, мой скъпи съпруже!“
— И ти отвори ли й? — попита кралят, намиращ се на границата на пълното отчаяние.
— Че как иначе? — възкликна Сен-Люк. — Спуснах се презглава да й отворя.
— Суетен човек си ти.
— Суетен, ако така ви е угодно да смятате, ваше величество.
— Но в този момент, надявам се, ти си се събудил.
— Напротив, ваше величество, с всички сили се мъчех да не се събуждам. Толкова хубав беше сънят ми.
— Значи ти продължи да я виждаш?
— Колкото можех, ваше величество.
— И тази ли нощ се надяваш да я видиш?
— Естествено, надявам се на продължение, и, не се сърдете, ваше величество, но това е причината да не мога да приема вашата милостива покана да се заема с четенето на молитви. Ако не ще трябва да се спи, ваше величество, бих предпочел поне да получа нещо равностойно в замяна на изпуснатото съновидение. И както вече казах, ако ваше величество благоволи да заповяда да сложат трапеза и да викнат музиканти…
— Стига толкова, Сен-Люк, стига! — каза кралят и стана от мястото си. — Ти се погубваш, а и мен ще погубиш, ако те задържа още малко при себе си. Прощавай, Сен-Люк, уповавам се, че небето ще ти изпрати вместо този дяволски сън изкусител спасителен сън, който да те подтикне утре да се покаеш заедно с нас, и тогава ние всички ще се спасим.
— Съмнявам се, ваше величество, нещо повече, сигурен съм, че няма да постигнем общо за всички ни спасение и затова ще се осмеля да посъветвам ваше величество да пръждоса тази вечер от Лувъра този непоправим безбожник Сен-Люк, който явно се кани да умира неразкаян.
— Не — каза Анри, — не, надявам се, че тази нощ божията благодат ще осени и теб, както можа да осени и мен, грешния. Лека нощ, Сен-Люк, ще се моля за теб.
— Лека нощ, ваше величество, а аз ще сънувам и за вас.
И Сен-Люк затананика първия куплет от една повече от лекомислена песничка, която Анри обичаше да си напява, когато биваше в добро настроение; познатият мотив принуди краля да си тръгне по-бързо, той захлопна след себе си вратата на стаята и се върна в спалнята си, като нашепваше:
— Господи, владико на живота ми, твоят гняв е справедлив и законен, защото светът от ден на ден става все по-лош.
Глава 8
За това, как кралят се боеше от страха, който изпитваше, и как Шико се боеше да не изпита страх
След като излезе от Сен-Люк кралят се убеди, че заповедта му е вече изпълнена и целият двор се е събрал в главната галерия.
Тогава той отрупа своите приятели с какви ли не милости: заточи в провинцията д’О, д’Епернон и Шомберг, заплаши да даде под съд Можирон и Келюс, ако още веднъж посмеят да нападнат Бюси, протегна милостиво ръка на Бюси за целувка, а брат си Франсоа прегърна и дълго го притиска до гърдите си.
Беше крайно внимателен с кралицата, наговори й сума любезности и придворните дори помислиха, че за наследника на френския престол няма да има пречки.
Наближаваше обаче обичайният час за лягане и не бе трудно да се забележи, че кралят отлага, колкото е възможно, своя вечерен тоалет. Най-сетне часовникът в Лувър удари десет. Анри бавно огледа придворните, сякаш размисляше на кого да възложи заниманието, от което се бе отклонил Сен-Люк.