— Господарю, отмъстете за господин дьо Бюси — извика Сен-Люк, — отмъстете!
— За господин дьо Бюси ли? — разчлени всяка дума от въпроса си кралят.
— Да, за него, когото двайсет убийци заклаха тази нощ. И с право се бяха събрали двайсетима, защото той уби четиринайсет от тях.
— Господин дьо Бюси е мъртъв?
— Да, господарю.
— Значи не се бие тази сутрин? — без да ще, уточни кралят.
Сен-Люк така го погледна, че кралят извърна очи. Тогава видя Крийон, който още стоеше до вратата в очакване на нови нареждания.
Той му направи знак да доведе херцог д’Анжу.
— Не, господарю — отговори междувременно Сен-Люк със суров глас, — господин дьо Бюси не участвува в битката тази сутрин, затова ви моля не за мъст, както погрешно се изразих пред ваше величество, а за справедливост. Защото аз ценя своя крал, но особено ценя честта му, затова смятам, че с убийството на господин дьо Бюси е направена много лоша услуга на ваше величество.
На вратата се появи херцог д’Анжу. Той стоеше на прага, неподвижен като бронзова статуя.
Думите на Сен-Люк отвориха очите на краля. Те му напомниха за услугата, с която се бе похвалил брат му.
Погледът му срещна погледа на херцога и Анри се убеди, че е прав, тъй като херцогът с очи отговори „да“ и същевременно съвсем леко му кимна.
— Знаете ли как ще се заговори сега? — възкликна Сен-Люк. — Ако вашите хора победят, ще се каже, че са победили само защото по ваше нареждане е бил премахнат Бюси.
— Кой ще го каже, господине? — попита кралят.
— О, боже! Всички! — възкликна Крийон, който по навик безцеремонно се намеси в разговора.
— Не, господине — отговори кралят, обезпокоен и потиснат от думите на този, който сега, след смъртта на Бюси, оставаше най-храбрият човек в кралството му, — не, господине, никой няма да го каже, защото вие ще ми съобщите името на убиеца.
Сен-Люк забеляза на пода до себе си нечия сянка. Херцог д’Анжу току-що бе влязъл в стаята. Младежът се огледа и го позна.
— Да, господарю, ще го посоча — каза той и се изправи, — понеже на всяка цена държа да опазя името на ваше величество от обвинения за такава мерзка постъпка.
— Слушам ви.
Херцогът стоеше спокойно и слушаше.
Крийон, изправен зад него, гледаше недружелюбно и недоволно клатеше глава.
— Господарю — започна Сен-Люк, — тази нощ Бюси беше подмамен в капан. Когато отиде на среща с жената, която го обичаше, съпругът, уведомен от предател, се прибра в дома си с убийците. Те бяха навсякъде — на улицата, в двора, даже в градината.
Ако всички кепенци на оръжейната зала не бяха затворени, както вече стана дума, щеше да се забележи, че след последните думи принцът пребледня въпреки демонстрираното самообладание.
— Бюси се защитаваше като лъв, но те бяха твърде много и…
— Той е убит — прекъсна го кралят — и е заслужил смъртта си, защото аз, естествено, не бих отмъщавал за такъв прелюбодеец.
— Господарю, още не съм свършил! — възрази Сен-Люк. — След като нещастникът се би около половин час в стаята, след като победи враговете си, той, целият в рани и кръв, почти беше успял да се спаси. Трябваше съвсем малко да му се помогне и аз самият щях да го направя, ако убийците не бяха ме заловили заедно с жената, която той ми беше поверил, и не бяха ме завързали и запушили устата ми. Уви, забравиха да ме лишат от зрение, както ме лишиха от глас, и аз видях, господарю, видях как нещастният Бюси увисна на острите железа на оградата с разпрано бедро, и тогава пред него застанаха двама души. Чух как раненият ги молеше за помощ, тъй като смяташе онези двамата за свои приятели. Но единият от тях… Господарю, ужасно е да се разказва всичко това, но повярвайте ми, още по-ужасно беше да се гледа и слуша… Единият от тях заповяда на другия да го застреля и другият изпълни заповедта.
Крийон сви юмруци и се навъси.
— Познахте ли убиеца? — попита кралят, развълнуван против волята си.
— Да — каза Сен-Люк.
Обърна се към принца, посочи го с пръст и като вложи в думите си цялата си тъй дълго сдържана омраза, произнесе:
— Монсеньор д’Анжу. Убиецът е принцът! Убиецът е неговият приятел!
Кралят беше подготвен за удара, херцогът го прие, без да му мигне окото.
— Да — каза невъзмутимо, — да, господин дьо Сен-Люк добре е видял и добре е чул. Аз заповядах да бъде убит господин дьо Бюси и ваше величество би трябвало да сте ми признателен, тъй като наистина господин дьо Бюси беше мой слуга, но колкото и да го разубеждавах, той се заканваше тази сутрин да вдигне оръжие против ваше величество.
— Лъжеш, убиецо! Лъжеш! — извика Сен-Люк. — Бюси, насечен от шпаги, Бюси, увиснал на железните остриета с пронизано бедро — този Бюси можеше да събуди само жал и у най-страшните си врагове, и най-страшните му врагове биха му помогнали. Но ти, ти — убиецът на Ла Мол и Коконас, ти уби Бюси, както уби един подир друг всичките си приятели. Ти уби Бюси не защото беше враг на брат ти, а защото бе посветен в тайните ти. О! Монсоро много добре знаеше защо си замислил това престъпление.