— Проклятие! — не се стърпя Крийон. — Защо не съм крал!
— Оскърбен съм във ваше присъствие, братко — каза херцогът, бял като платно от ужас, понеже стиснатият юмрук на Крийон и кръвясалите очи на Сен-Люк не му обещаваха безопасност.
— Излезте, Крийон! — рече кралят.
Крийон напусна.
— Правосъдие, господарю, правосъдие! — отново извика Сен-Люк.
— Господарю — намеси се херцогът, — накажете ме, че тази сутрин спасих приятелите на ваше величество и че осигурих бляскава победа за вашата кауза, която е и моя кауза.
— Но аз — обади се вече съвсем вбесен Сен-Люк, — аз ти казвам, че твоята кауза е зловеща и всичко, до което се докоснеш, предизвиква гнева господен. Господарю, господарю, вашият брат е станал покровител на приятелите ви, тежко им!
Кралят усети как тръпка на ужас разтърси тялото му.
В този миг отвън се дочу глух шум, енергични стъпки, бърз говор.
После настъпи дълбока, мъртвешка тишина.
И сред тишината, сякаш самите небеса потвърждаваха думите на Сен-Люк, три бавни, тържествени удара, нанесени от мощния юмрук на Крийон, разтърсиха вратата.
Студена пот изби по слепоочията на Анри, лицето му се разкриви.
— Победени! — извика той. — Моите клети приятели са победени!
— Не ви ли казах, господарю! — възкликна Сен-Люк.
Херцогът ужасен стисна ръце.
— Виждаш ли, страхливецо — продължи необуздано младежът, — ето как убийците спасяват честта на господарите си. Убий и мен, без шпага съм!
И той запрати копринената си ръкавица в лицето на херцога.
Франсоа изрева от ярост и стана по-блед от мъртвец.
Но кралят нищо не виждаше, нищо не чуваше. Той беше захлупил лице и шепнеше:
— О, бедните ми приятели, те са победени… може би с тежки рани. Кой ще ми каже истината?
— Аз, господарю — чу се гласът на Шико.
Кралят позна този приятелски глас и протегна ръце към Шико.
— Е? — каза той.
— Двама вече са мъртви, а третият всеки момент ще предаде богу дух.
— Кой е третият?
— Келюс, господарю.
— Къде е?
— В двореца Боаси, където наредих да го пренесат.
Кралят не го доизслуша и с горестен вик се хвърли към вратата.
Сен-Люк трябваше да заведе Диана при нейната приятелка Жана дьо Брисак, затова не беше дошъл веднага в Лувъра.
Жана три дни и нощи се грижи за клетата жена, измъчвана от жестока треска.
На четвъртия ден, изнемогвала от умората, Жана си позволи малка почивка. Но когато се върна след два часа в стаята на приятелката си, Диана вече я нямаше там.
Знае се, че Келюс — единствен от тримата защитници на краля, останал жив въпреки деветнайсетте си рани — умря в същия дворец Боаси, където Шико бе наредил да го пренесат, умря в ръцете на краля след трийсетдневна борба със смъртта.
Анри беше неутешим.
Той поръча за своите приятели великолепни паметници с мраморните им фигури в цял ръст.
Поръча специални литургии в тяхна памет и нареди на свещениците да се молят за душите им, а към привичните думи на своите сутрешни и вечерни молитви добави следното двустишие, което произнася до края на живота си:
Близо три месеца Крийон не изпусна от очи херцог д’Анжу, когото кралят възненавидя до края на дните си и никога не му прости.
После дойде септември и тогава Шико, който беше неотлъчно с господаря си и сигурно би го утешил, ако изобщо бе възможно Анри да бъде утешен, получи писмо от Бомското абатство.
То беше написано от ръката на краснописец и гласеше:
„Любезни господин Шико,
Тук въздухът е чудесен и в Бургундия тази година се очаква богата реколта от грозде. Говори се, че нашият господар кралят, комуто, ми се струва, спасих живота, е все още много опечален. Доведете го в абатството, любезни господин Шико, ще го почерпим с вино от 1550 година, което извадих от избата си. Това вино заличава и най-голямата тъга. Не се съмнявам, че то ще развесели краля, защото намерих в една от свещените книги следното забележително изречение: «Хубавото вино изпълва сърцето с веселие!» На латински звучи прекрасно, ще ви го дам да го прочетете. И така, елате, любезни господин Шико, елате с краля, елате с господин д’Епернон, с господин дьо Сен-Люк. Ще видите, тук всички ще се напием и ще се наядем до насита.