Шико пресрещна погледа му.
— И таз хубава! — каза той с обичайната си безцеремонност. — Тази вечер, струва ми се, ти ме поглеждаш дяволито, Анри. Може би търсиш на кого да харижеш някое солидно абатство с десет хиляди ливри доход? Провали се вдън земя, нечиста сила! А какъв похватен игумен ще излезе от мен! Давай го насам това твое абатство, сине мой, подари ми го!
— Съпроводете ме, Шико — каза кралят. — Лека нощ, господа. Аз отивам да спя.
Шико се обърна към придворните, засука мустак, зае грациозна поза и премрежил поглед, повтори думите на Анри, подражавайки на гласа му:
— Лека нощ, господа, лека нощ. Ние отиваме да спим.
Придворните захапаха устни, за да не прихнат, а кралят почервеня.
— Ах, да — сепна се Шико, — а къде е моят фризьор, къде е моят бръснар, къде е моят камердинер — и преди всичко къде е помадата ми?
— Не — възрази кралят, — повече няма да имаме нужда от всичко това. Започва пост и аз пристъпвам към покаяние.
— Ах, колко жалко за помадата — въздъхна Шико.
Кралят и шутът влязоха в познатата ни вече кралска спалня.
— И таз хубава, Анри! — каза Шико. — Ще рече единствено аз съм спечелил благоволението ти, така ли? Ще рече, не можеш да минеш без мен? Ще рече, аз съм ти по-привлекателен и от този купидон Келюс?
— Замълчи, шуте! — заповяда кралят. — А вие ни оставете — обърна се той към слугите.
Слугите се оттеглиха и вратата се затвори след тях. Анри и Шико останаха сами. Шико гледаше изненадано краля.
— Защо ги освободи? — попита той. — Още не са ни намазали с козметични масла. Да не би да искаш да ме намажеш собственоръчно със своята кралска десница? И защо не? Тази епитимия не е по-лоша от всяка друга.
Анри не отговаряше. Те бяха сами и двамата крале — безумецът и мъдрецът, се погледнаха един друг в очите.
— Да се помолим — каза Анри.
— Мерси! Каква чест! — възкликна Шико. — Няма що, приятно прекарване на времето. Ако си ме поканил за това, по-добре да се върна обратно в проклетата компания, в която се намирах. Прощавай, сине мои. Лека. нощ.
— Останете! — заповяда Анри.
— Охо! — възкликна Шико и се изправи. — Май че се връщаме към тиранията? Ти си деспот! Фаларис! Дионисий! Омръзна ми вече тук. Днес цял ден налагах по твоя милост с камшик от волски жили раменете на най-добрите си приятели, а с настъпването на вечерта ти искаш да започнем всичко отново… Чумата да ме тръшне! Да отложим това занимание, Анри. Тук сме само двамата, а когато двама се бият… всеки удар попада в целта.
— Замълчете, нетърпими бърборко — кресна му кралят, — и помислете за греховете си.
— Дадено! Ето че се договорихме. Ти искаш аз да се покая? Това ли искаш от мен? А в какво трябва да се покая? В това ли, че съм станал шут на един монах? Confiteor… Разкайвам се, mea culpa… В това е моята вина, моята най-тежка вина!
— Не богохулствай, жалък грешнико, не богохулствай! — възпря го кралят.
— А, така ли? — възкликна Шико. — Нека по-добре ме затворят в клетка с лъвове или маймуни, стига да не оставам тук, насаме с краля маниак. Прощавай, Анри! Аз си тръгвам.
Кралят побърза да измъкне ключа от вратата.
— Анри, видът ти е страшен, предупреждавам те, ако не ме пуснеш оттук, ще викам и ще изкъртя вратата, ще счупя стъклото на прозореца. Аз!… Аз!…
— Шико — с прискърбие каза кралят, — Шико, приятелю, ти използваш потиснатото ми състояние.
— Ааа, разбирам — отвърна Шико, — ти се боиш да останеш сам, всички тирани сте такива. Заповядай да ти построят дванайсет стаи като Дионисий, или дванайсет дворци като Тиберий. А засега вземи шпагата ми и разреши да запазя само ножницата й. Може ли?
При думите „боиш се“ в очите на краля блесна мълния, сетне той се надигна, обзет от някаква странна треска, и закрачи из стаята.
Цялото му тяло излъчваше такава възбуда, че Шико си помисли да не би кралят наистина да се е разболял? Той уплашено наблюдаваше как Анри описва кръгове по стаята и най-накрая каза:
— Чуй ме, сине мой, какво ти се е случило? Сподели страховете си с мен, с твоето приятелче Шико.
Кралят се спря пред шута и го погледна право в очите.
— Да — каза той, — ти си ми приятел, единственият ми приятел.
— Впрочем в абатство Валансо мястото на игумена е свободно — вметна Шико.
— Чуй ме, Шико, умееш ли да пазиш тайна?
— Няма игумен и в абатство Питивиер, а там пекат чудесни баници с чучулиги.
— Като оставим твоите шутовщини — продължи кралят, — ти си смел човек.