— Негодник — задъха се кралят.
— Не става дума само за тези неща — забеляза гласът.
— Признавам, че влязох в заговор с добрата ми майчица Екатерина Медичи с цел да прогоним от Франция моя зет — Наварския крал, като предварително избихме всичките му приятели, да прогоним също и моята сестра — кралица Маргьорит, като предварително избих всичките й възлюблени, и сега се разкайвам искрено за това.
— Ах ти, разбойнико — гневно процеди през зъби кралят.
— Ваше величество, да не оскърбяваме Всевишния, като се опитваме да скрием от него онова, което и без нас му е отлично известно.
— Тук не става дума за политиката — каза гласът.
— Ах, ето че дойдохме до същността — сълзливо се отзова Шико. — Значи опряхме до моите нрави, така ли?
— Продължавай — прогърмя гласът.
— Самата истина, господи — каеше се Шико от името на краля, — аз съм твърде изнежен, ленив, слабохарактерен, глупав и лицемерен.
— Това е вярно — глухо потвърди гласът.
— Зле се отнасям с жените, преди всичко с моята жена, една толкова достойна особа.
— Подобава да възлюбиш жена си като самия себе си и да я предпочетеш пред всичко на света — настояваше гласът.
— Ах — отчаяно простена Шико, — тогава съм затънал в грехове.
— И ти подтикваш към грях другите, като им даваш пример.
— Всичко е вярно, напълно вярно.
— Ти едва не погуби бедния Сен-Люк.
— Я гледай! — възрази Шико. — А сигурен ли си, господи, че не съм го погубил окончателно?
— Не, той още не е погубен, но може да бъде погубен, а заедно с него и ти, ако още утре сутринта, и в никакъв случай не по-късно, не го оставиш да се върне вкъщи при семейството си.
— Аха — прошепна Шико на краля, — тук ми намирисва, че гласът дружи с дома на дьо Косе.
— И ако ти не направиш Сен-Люк херцог, а неговата жена херцогиня като възмездие за дните, през които е била принудена да живее като сламена вдовица.
— А ако не те послушам? — каза Шико, като придаде на гласа си явна нотка на несъгласие.
— Ако не ме послушаш — със страшна сила загърмя гласът, — ще кипиш цяла вечност в голям казан, където се варят вече и те очакват Сарданапал, Навуходоносор и маршал дьо Рец.
Анри III простена. Тази заплаха отново го хвърли в див страх.
— Чумата да ме тръшне! — изруга Шико. — Забележи, Анри, как небесата се интересуват от господин дьо Сен-Люк. По дяволите, може да помисли човек, че Господ му седи в джоба.
Но Анри или не чуваше шегите на Шико, или, ако ги чуваше, те не бяха в състояние да го успокоят.
— Аз съм загубен — потресен заяви той, — загубен съм, този глас свише ще ме убие.
— Този глас свише — подигравателно повтори думите му Шико. — Ах, този път се лъжеш. Гласът идва отстрани.
— Как — глас отстрани? — учуди се Анри.
— Ами да, нима не чуваш, сине мой? Гласът излиза от тази стена. Анри, Господ бог живее в Лувъра. Вероятно той, подобно на император Карл V, е решил да тръгне за Франция по пътя към ада.
— Безбожник! Богохулник!
— Но това е голяма чест за теб, Анри! Моите поздравления по този случай. Но трябва да ти призная, ти се отнасяш доста хладно към тази чест. Ами че помисли! Сам Господ бог, лично, се намира в Лувъра и е отделен от теб само с някаква стеничка, а ти не искаш да го навестиш. Какво става с теб, Валоа? Не мога да те позная, ти си станал просто невежлив.
В тази минута някаква съчка, свряна в ъгъла на камината, лумна с трясък и освети лицето на Шико
Изразът на това лице бе толкова весел, дори насмешлив, че кралят се учуди.
— Как — каза той, — и имаш още наглостта да се смееш? Ти дръзваш…
— Да, дръзвам — отвърна Шико — и сега ти сам ще дръзнеш, или нека иначе ме тръшне чумата. Помисли добре, сине мой, и постъпи така, както ти казвам.
— Ти искаш да ида да видя…
— Да не би Господ бог не се е приютил в съседната стая.
— Ами ако гласът заговори отново?
— Но нали аз съм тук и ще мога да му отговоря? Дори още по-добре, ако продължа да говоря от твое име и гласът, който ме взема за теб, повярва, че ти се намираш в спалнята, защото този божи глас е рицарски доверчив и съвсем не познава този свят. Помисли само, аз вече четвърт час рева тук като магаре, а той все още не може да се досети. Това е унизително за едно разумно същество.
Анри се намръщи. Думите на шута поколебаха несъкрушимата му вяра.
— Май че си прав, Шико — каза той, — и на мен много ми се иска…
— Е, хайде, тръгвай — взе да го побутва към вратата Шико.
Анри внимателно открехна вратата в антрето, съединяващо спалнята му със съседната стая, която, както вече имахме случая да споменем, някога бе стая на дойката на Шарл IX, а сега служеше за спалня на Сен-Люк. Кралят не бе успял да направи и четири крачки, когато гласът с удвоена жар възобнови своите упреци. Шико им отвръщаше с най-жалостив тон.