— За храброст ли?
— Не, за израз на обичта ми към вас.
— Ясно. Да се надявам ли, че тези дни са вече настъпили?
— Винаги съм бил на услугите ви. Да чуя какво очаквате от мен.
— Ще трябва да свършиш за мен нещо, което обикновено човек върши само за себе си.
— Аха! — зарадва се Бюси. — Навярно, монсеньор, вие искате да ми наредите да по-ухажвам предмета на вашата любов, за да се убедите, че тя наистина е толкова целомъдрена, колкото и прекрасна? Не, тази работа не е за мен.
— Не, ти трябва да разбереш дали имам съперник.
— Ах, това било! Нещата се усложняват. Бъдете по-ясен, монсеньор.
— Ще трябва да се скриеш и да проследиш кой е мъжът, който я посещава.
— Значи там ходи все пак някакъв мъж?
— Боя се, че е така.
— Любовник или съпруг?
— Във всеки случай ревнивец.
— Толкова по-добре, монсеньор.
— Какво му е по-доброто?
— Това увеличава шансовете ви.
— Мерси, но засега бих искал да знам що за човек е той.
— И ми възлагате да изясня това?
— Да, ако се съгласиш да ми направиш тази услуга…
— А ще ме направите ли главен ловчия, когато това място се освободи?
— Повярвай ми, Бюси, че едно такова обещание от моя страна ще ми бъде още по-приятно и от това, че досега с нищо не съм те възнаградил.
— Да видим! Монсеньор все пак е обърнал внимание на този факт.
— Отдавна си казвам това.
— Но съвсем тихо, както обикновено принцовете си говорят подобни неща.
— И така?
— Какво, монсеньор?
— Съгласен ли си?
— Да следя дамата ли?
— Да.
— Ще ви призная, монсеньор, че подобен ангажимент никак не ми допада, бих предпочел нещо друго.
— Току-що ми предлагаше услугите си, Бюси, и ето че вече биеш отбой.
— Проклятие, вие ми натрапвате роля на шпионин, монсеньор.
— Ни най-малко. Ролята ти е друга. Впрочем не мисли, че ти предлагам чиста синекура, много е възможно да трябва да прибегнеш и до шпагата си.
Бюси поклати глава.
— Монсеньор — каза той, — има неща, които може да се свършат добре единствено ако самичък се заловиш за тях, ето защо дори един принц трябва самостоятелно да уреди тази работа.
— Значи ми отказваш?
— Да, монсеньор.
Херцогът свъси вежди.
— Какво пък, ще последвам съвета ти — каза той, — ще ида сам, и ако там ме убият или ранят, ще кажа, че съм молил приятеля си Бюси да получи или нанесе вместо мен този удар с шпага и че за пръв път в живота си Бюси е проявил предпазливост.
— Монсеньор — отвърна Бюси, — една вечер вие ми казахте: „Бюси, мразя всички тези миньони от кралската спалня, които по всеки повод ни подиграват и оскърбяват, ти трябва да идеш на сватбата на Сен Люк, да намериш случай да се скараш с тях и да ни избавиш от тях.“ И аз отидох там, монсеньор, те бяха петима, а аз — един. Аз ги оскърбих. Те ми направиха засада, налетяха едновременно връз мен, убиха коня ми и все пак можах да раня двамина и да зашеметя третия. Днес вие искате от мен да обидя една жена. Извинете ме, монсеньор, но един принц не може да иска такъв род услуги от благородник и аз се отказвам.
— Така да бъде — отвърна херцогът, — аз самичък ще застана на пост, най-много съпроводен от Орили както миналия път.
— Моля? — поиска да му се повтори Бюси, взел вече нещо да подразбира.
— Какво не ти е ясно?
— Значи вие сте стояли на своя пост, монсеньор, през онази нощ, когато сте се натъкнали на миньоните, очакващи моя милост в засада?
— Именно.
— Ще рече, вашата прелестна непозната живее около Бастилията?
— Домът й е срещу черквата „Света Екатерина“.
— Наистина ли?
— Да, в един квартал, където могат за едната хубост и без никакви затруднения да ти прережат гърлото, това трябва да го знаеш.
— А дали ваше височество е посещавал повторно този квартал след споменатата вечер?
— Вчера.
— И какво видяхте, монсеньор?
— Някакъв човек. Той тършуваше по всички ъгълчета на площада в желанието си, без съмнение, да се убеди, че никои не го следи, а после вероятно ме забеляза, застана пред вратата, която ми беше нужна, и не се помръдна оттам.
— Сам ли беше този човек, монсеньор? — заинтересува се Бюси.
— Да, около половин час сам.
— А след този половин час?
— Към него се присъедини още един мъж с фенер в ръце.
— Аха! — възкликна Бюси.
— Тогава човекът с плаща… — продължи принцът.
— Първият беше с плащ, така ли? — пожела да уточни Бюси.
— Да. Тогава той заговори с човека с фенера и по всичко личеше, че нямат намерение да напускат нощния си пост пред вратата, поради което аз трябваше да отстъпя и да се прибера у дома си.
— Изглежда тази двойна несполука е изстудила вашия плам?