Няколко крачки, преди да стигне до входната врата, непознатият направи голям кръг, сякаш за да изследва мястото наоколо, и след като се увери, че никой не го следи, влезе в дома.
Бюси чу как вратата се захлопна с трясък.
Изчака още малко, за да не би тайнственият пришълец да се задържи зад прозорчето и да огледа улицата; няколко минути по-късно Бюси напусна своето убежище, пресече улицата, отвори вратата с ключа и безшумно я заключи след себе си.
Сетне погледна през прозорчето. То бе тъкмо на височината на очите му и това го зарадва: положително именно през него бе наблюдавал Келюс.
Но Бюси бе проникнал в заветния дом не за да стърчи на входната врата. Той бавно тръгна навред, затърси с ръце стените за опора и в края на антрето, отляво, напипа с крак първото стъпало на стълбите.
И тук Бюси се спря по две причини: първо, той почувства, че от вълнение му се подкосяват краката, второ, чу глас, който каза:
— Гертруда, предупредете вашата господарка, че съм тук и искам да вляза при нея.
Молбата бе отправена с повелителен тон, изключваш всякакъв отказ. Минута по-късно Бюси чу гласа на прислужницата:
— Заповядайте в гостната, господине, госпожата ще дойде при вас.
И Бюси чу как изскърца затваряна врата.
Той си спомни, че Реми бе изброил дванадесет стъпала и на свой ред ги преброи, след което се оказа на стълбищната площадка.
По-нататък трябваше да следва коридор с три врати. Бюси затаи дъх и като простря напред ръка, направи няколко предпазливи крачки. Ръката му веднага се натъкна на първата врата, същата, през която бе влязъл непознатият; Бюси продължи пътя си, стигна до втората врата и целият обзет от трепет, превъртя ключа, стърчащ в ключалката, и бутна вратата.
В стаята, в която се озова, бе тъмно, само от страничната врата проникваше ивица светлина. Тя осветяваше прозореца, закрит с два гоблена, при вида на които сърцето на младия човек радостно затупа.
Бюси вдигна глава и в същия лъч светлина можа да види върху тавана същия познат му плафон с митологични герои. Той протегна ръка и напипа резбованата табла на кревата.
Съмненията му се разсеяха: той стоеше в същата стая, в която се бе събудил през нощта, след като така щастливо го бяха ранили — щастливо, защото раняването му бе станало причина да срещне гостоприемството на неизвестната дама.
Гореща тръпка премина по тялото му, щом само докосна тази постеля и вдъхна сладостния аромат, който го облъхна от леглото на младата прекрасна жена.
Бюси се скри зад завесите на балдахина и се вслуша.
В съседната стая се чуваха нетърпеливите стъпки на непознатия. От време на време той се спираше и цедеше през зъби:
— И къде толкова се бави… Няма ли да дойде най-сетне?
След едно такова поредно изказано нетърпение вратата към гостната, разположена, изглежда, срещу открехнатата врата на спалнята, се отвори. Килимът предаде приглушено меките стъпки на малки крачета. До слуха на нашия герой достигна шумоленето на рокля, сетне се чу женски глас, в който се долавяше едновременно страх и презрение. Гласът попита:
— Аз съм тук, господине, какво искате от мен?
„Охо! — помисли си Бюси, скрит зад завесите. — Ако това е любовникът, поздравявам от цялата си душа съпруга.“
— Госпожо — произнесе непознатият, на когото бе оказан толкова студен прием, — имам чест да ви известя: утре сутринта заминавам за Фонтенбло и затова дойдох да прекарам нощта с вас.
— Узнахте ли нещо за моя баща? — попита същият женски глас.
— Госпожо, изслушайте ме…
— Господине, забравихте ли какво се споразумяхме вчера, преди да дам съгласието си да стана ваша жена? Първото ми условие бе — или баща ми да дойде в Париж, или аз да замина при него.
— Госпожо, щом се върна от Фонтенбло, незабавно ще отидем при него, давам ви думата си, но засега…
— О! Господине, безсмислено е да затваряте вратата, няма да прекарам дори една-единствена нощ под един покрив с вас, докато не разбера къде е баща ми и какво става с него.
И жената, произнесла тези твърди думи, поднесе до устните си малка сребърна свирка. Разнесе се рязко продължително изсвирване.
Така биваше повиквана прислугата във времената, когато звънецът още не беше изобретен.
В същия миг вратата, през която бе проникнал Бюси, се разтвори, в спалнята се втурна прислужницата на младата дама, една висока снажна мома; очевидно тя очакваше този сигнал и едва чула го, се бе спуснала стремително на помощ на своята господарка.