Прислужницата пресече гостната и остави вратата широко отворена след себе си.
В стаята, в която се криеше Бюси, нахлу поток светлина и нашият герой можа да види на стената между прозорците познатия женски портрет.
— Гертруда — каза дамата, — не лягайте да спите и бъдете някъде наблизо, за да чувате гласа ми.
Прислужницата нищо не отвърна и се оттегли по същия път, по който бе дошла, като остави след себе си вратата отворена, а по този начин и осветен от светлината на съседната стая възхитителния портрет.
За Бюси изчезна и последната сянка на съмнение. Портретът беше същият.
Той се промъкна на пръсти до стената и застана зад разтвореното крило на вратата с намерение да наблюдава по-нататък какво става през пролуката между вратата и рамката й, но, колкото и безшумно да се движеше, паркетът неочаквано изскърца под краката му.
Този звук накара жената да се обърне и пред очите на Бюси се възправи дамата от портрета, приказната фея на неговия блян.
Макар и да не бе чул нищо, мъжът се обърна след жената.
Това беше граф дьо Монсоро.
— Аха… — беззвучно прошепна Бюси, — белият раванлия кон… жената напреки на седлото… навярно ще чуя сега някаква потресаваща история.
И той изтри потта, внезапно избила върху челото му.
Както вече споменахме, Бюси виждаше двамата — и мъжа, и жената. Непознатата стоеше бледа, изправена, гордо отметнала глава, граф дьо Монсоро бе също бледен, но с мъртвешка, отблъскваща бледност. Той нетърпеливо потропваше с крак и гризеше ноктите си.
— Госпожо — произнесе той, — не се надявайте, че ще можете и занапред да ми разигравате ролята на преследвана, нещастна жертва. Вие сте в Париж, в моя дом и, нещо повече, от днес вие сте графиня дьо Монсоро, тоест моя законна съпруга.
— След като съм ваша съпруга, защо не искате да ме отведете при моя баща? Защо продължавате да ме криете от очите на целия свят?
— Забравяте херцог д’Анжу, госпожо.
— Вие ме уверявахте, че щом стана ваша съпруга, ще престана да се опасявам от него.
— Аз имах предвид…
— Вие ми се заклехте.
— Но, госпожо, трябва да взема допълнително някои предпазни мерки.
— Прекрасно, господине, вземете ги и елате при мен.
— Диана — каза графът и явно личеше, че в гърдите му се надига гняв, — Диана, не превръщайте в играчка свещените връзки на съпружеството. Сериозно ви съветвам.
— Дръжте се така, господине, че да не изпитвам недоверие към съпруга си, и аз ще изпълнявам образцово съпружеските си задължения.
— Струва ми се обаче, че със своето отношение към вас и с това, което направих за вас, заслужавам пълното ви доверие.
— Господине, мисля, че в цялата тази работа вие се ръководехте не само от моите интереси или, благодарение на слепия случай, извлякохте от него полза и за себе си.
— О, това вече е прекалено! — възкликна графът. — Тук е моят дом, вие сте моя жена, и, викайте ако щете самия дявол на помощ, тази нощ ще бъдете моя.
Бюси постави длан върху дръжката на шпагата си и направи крачка напред, но Диана не му даде време да излезе на сцената.
— Ето — каза тя и измъкна от корсажа си кинжал, — ето с какво ще ви отговоря.
Тя светкавично притича в стаята, където се криеше Бюси, затръшна вратата и спусна двойното й резе. Граф Монсоро забълва заплахи и заблъска с юмруци по вратата.
— Ако посмеете да избиете дори една дъска от тази врата — каза Диана, — ще ме намерите мъртва на прага. Вие ме познавате, господине, ще удържа на думата си.
— И бъдете спокойна, госпожо — прошепна Бюси, поел Диана в прегръдките си, — ще се намери кой да отмъсти за вас.
Диана едва не закрещя, но мигом съобрази, че най-страшната опасност идва от страната на мъжа й. Тя продължаваше да стиска в ръката си кинжала, но мълчеше, цялата трепереща, без да помръдне от мястото си.
Граф дьо Монсоро няколко пъти ритна силно с крак вратата, но, очевидно знаейки, че Диана е в състояние да изпълни заканата си, напусна гостната, като затръшна с грохот вратата. Шумът от отдалечаващите му се стъпки идваше все по-слабо от коридора и съвсем затихна по стълбите.
— Но вие, господине — обърна се тогава Диана, отстъпила крачка назад, за да се освободи от ръцете на Бюси, — кой сте и как попаднахте тук?
Бюси отвори вратата на гостната и коленичи пред Диана.
— Госпожо — каза той, — аз съм този, на когото вие спасихте живота. Как можахте да помислите, че мога да проникна при вас с лоши намерения или за да поругая честта ви?
В потока от светлина, нахлуващ от гостната, Диана видя благородното лице на младия човек и позна вчерашния ранен.
— Ах, това сте вие, господине! — възкликна тя и плесна с ръце. — Били сте тук и всичко сте чули?