Привечер на седмия ден от пътуването ни видях от върха на високия хълм огромно струпване на къщи. Това беше Париж.
Спряхме да дочакаме нощта, за да продължим нататък по тъмно. Скоро минахме под арката на големи порти, зад които пред нас се възправи огромно здание; съдейки по високите му стени, помислих, че това трябва да е манастир. Сетне два пъти се прехвърляхме през една река, завихме надясно и след десет минути излязохме на площад Бастилия. От входа на един дом се отдели човек, който, изглежда, ни беше очаквал; той приближи до началника на ескорта и каза:
— Мястото е тук.
Началникът на ескорта се обърна към мен:
— Чухте ли, госпожице? Пристигнахме.
Той скочи от коня, подаде ми ръка, за да сляза от моя, както правеше обикновено при всяко наше спиране. Вратата на дома беше отворена, стълбите бяха осветени от поставен върху стъпалата светилник.
— Госпожице — обърна се към мен началникът на ескорта, — тук сте като у дома си. Беше ни наредено да ви съпроводим до тази врата, можем да смятаме това наше задължение за изпълнено. Да се надявам ли, че съумяхме да отговорим на всички ваши желания и да ви окажем полагаемото ви се уважение, както ни бе заповядано?
— Да, господине — отвърнах му аз, — приемете моите благодарности. И благоволете да предадете моята признателност и на другите смелчаци, които ме съпровождаха. Бих искала да им се отплатя с нещо по-значително, но не разполагам с нищо.
— Не се безпокойте, госпожице — отвърна този на когото поднесох това извинение, — те са възнаградени щедро.
И като направи дълбок поклон, той скочи на коня.
— След мен — изкомандува той на спътниците си, — и до утре сутринта да забравите напълно и този дом, и тази врата.
След тези думи малкият отряд пришпори конете си в галоп и се скри зад ъгъла на улица Сент-Антоан.
Първата грижа на Гертруда беше да затвори вратата и ние продължихме да следим вече през прозорчето й как те се отдалечават.
След това тръгнахме към стълбата, осветена от един светилник. Гертруда го взе в ръце и тръгна напред.
Изкачихме се до един коридор с три отворени врати.
Влязохме през средната и се озовахме в гостната, в която се намираме сега с вас. Тя беше ярко осветена, както и сега.
Отворих отначало ей онази там врата и видях голяма тоалетна стая, сетне другата врата, която води в спалнята; за мое голямо учудване, влязла вече в спалнята, аз се оказах лице срещу лице със своето изображение.
Познах портрета, който висеше в стаята на моя баща в Меридорския замък; графът, изглежда, го беше измолил от барона.
Потръпнах пред новото доказателство за това, че баща ми вижда вече в мен съпругата на господин дьо Монсоро.
Обходихме целия дом. Той беше пуст, но с всичко необходимо за живеене. Във всички камини гореше огън, а в столовата ме очакваше сложена трапеза. За мое голямо успокоение там имаше сложен само един прибор.
— Както виждате, госпожице — каза ми Гертруда, — графът удържа докрай на думата си.
— За съжаление, да — въздъхнах аз, — по-добре щеше да е да наруши някое от обещанията си и с това да ме освободи от задълженията ми към него.
Вечерях, сетне за втори път огледахме къщата, но, както и първия път, не се натъкнахме на нито една жива душа; целият дом принадлежеше на нас, само на нас.
Гертруда се пренесе да спи в моята стая.
На другия ден тя излезе да се запознае с квартала. Едва тогава разбрах от нея, че живеем в края на улица Сент-Антоан, срещу Турнелския дворец, и че крепостта, възправяща се срещу нас, е Бастилията.
Но изобщо тези сведения не представляваха за мен почти никаква ценност. Никога не бях идвала в Париж и съвсем не познавах този град.
Денят премина спокойно. Вечерта, когато се капех да седна на масата да вечерям, някой почука на външната врата.
Ние с Гертруда се спогледахме.
Чукането се повтори.
— Иди виж кой чука — казах аз.
— Ами ако е графът? — попита Гертруда, след като видя, че пребледнях.
— Ако е графът — с усилие проговорих аз, — отвори му: той изпълнява стриктно своите обещания; нека види, че и аз държа на думата си не по-зле от него.
Гертруда се върна бързо.
— Господин графът е, госпожице — каза тя.
— Да влезе — отвърнах аз.
Гертруда се отдръпна и на прага се появи графът.
— Е, как, госпожице — попита ме той, — изпълних ли точно всички условия на договора ни?