— Искам да ви предупредя, господа — обърна се Келюс към другарите си, — че веднага след бала аз тръгвам на лов.
— Отлично — каза д’О, — и за какъв дивеч?
— За глиган.
— Откъде ти щукна пък това? Да ловуваш в този кучешки студ! И за какъв дявол? Да те изтърбушат в някои шубраци.
— И така да е! Все едно отивам.
— Самичък?
— Не, с Можирон и Шомберг, ще ловуваме за краля.
— Аа! Ясно — в един глас казаха Можирон и Шомберг.
— Кралят изяви желание да види утре на обедната си трапеза глиганска глава.
— С обърната яка по италиански — намекна Можирон за простата обърната яка, която носеше Бюси за разлика от пищните яки на фаворитите.
— Разбрано — каза д’Епернон. — Става. Аз също се включвам.
— Но какво е станало? — запита д’О. — Обяснете ми, аз все още нищо не разбирам.
— Ами че огледай се наоколо, миличък.
— Е, огледах се, и какво?
— Толкова ли не забелязваш нахала, който ти се смее в лицето?
— Бюси ли имаш предвид?
— Позна. А не ти ли се струва, че това е глиганът, чиято глава би зарадвала краля?
— Ти смяташ, че кралят… — започна д’О.
— Абсолютно сигурен съм — прекъсна го Келюс.
— Тогава идвам и аз на лов! Но как ще действаме?
— Ще поставим засада. Така е най-сигурно.
Бюси забеляза отдалеч, че миньоните се съвещават за нещо и не се съмняваше, че става дума за него. Той се отправи към своите противници, като пътьом си разменяше шеги с приятелите.
— Обърни внимание, Антраге, погледни, Рибейрак, как те са се пръснали там на двойки. Това е просто трогателно. Могат да минат за Евриал с Ние, за Дамон с Питий, за Кастор с… Но почакай, къде се е дянал Полукс?
— Полукс се ожени — отвърна Антраге — и нашият Кастор остана соло.
— С какво са заети там, според вас? — високо попита Бюси и дръзко заразглежда фаворитите.
— Бас държа — каза Рибейрак, — че изобретяват в момента нова кола за яките си.
— Не, господа — усмихна се Келюс, — уговаряме се да ходим на лов.
— Шегувате се, сеньор Купидо — възрази Бюси. — Времето е твърде студено за ловуване. Цялата ви кожа ще се напука.
— Не се тревожете, господине — в същия тон му отвърна Можирон, — имаме си топли ръкавици, а и камизолите ни са с кожени подплати.
— Е, тогава съм спокоен — отстъпи Бюси. — И кога се каните да тръгнете?
— Може би още тази нощ — отвърна Шомберг.
— Без „може би“. Непременно тази нощ — поправи го Можирон.
— В такъв случай съм длъжен да предупредя краля — заяви Бюси. — Какво ще каже негово величество, ако утре при сутрешния му тоалет всички негови любимци вземат да смъркат, кихат и кашлят?
— Не се трудете напразно, господине — каза Келюс, — негово величество знае, че се каним да ходим на лов.
— За чучулиги, нали? — насмешливо се заинтересува Бюси, като влагаше в гласа си колкото се може по-презрителни нотки.
— Не, господине — каза Келюс. — Не за чучулиги, а за глиган. На всяка цена трябва да доставим главата му.
— А звярът?
— Вече е вдигнат.
— Но трябва още да се знае, откъде ще мине — каза Ливаро.
— Оставете на нас да разузнаем това — успокои го д’О. — Не желаете ли да дойдете с нас, господин дьо Бюси?
— Не, откровено казано съм зает. Утре трябва да бъда у херцог д’Анжу на приема на граф дьо Монсоро, за когото, както навярно сте чули, херцогът е издействал длъжност на главен ловчия.
— Поне тази нощ? — попита Келюс.
— Съжалявам, но и тази нощ съм зает. Имам среща в един тайнствен дом в предградието на Сент-Антоан.
— Я гледай! — възкликна д’Епернон. — Нима кралица Марго се е върнала инкогнито в Париж? Ако се вярва на слуховете, вие, господин дьо Бюси, сте наследили дьо Ла Мол.
— Няма да взема да отричам, но преди известно време се отказах от това наследство и този път става дума за съвсем друга особа.
— И тази особа ви чака в някоя уличка в предградието на Сент-Антоан? — попита д’О.
— Именно. И дори искам да се обърна към вас за съвет, господин дьо Келюс.
— Ще бъда щастлив да ви услужа. Макар и да не принадлежа към съдийското съсловие, все пак се гордея, че на никого още не съм давал лоши съвети, особено пък на приятелите си.
— Разправят, че нощем парижките улици не са безопасни, а предградието Сент-Антоан е една доста уединена част от града. По какъв път ще ме посъветвате да мина?
— По дяволите! — каза Келюс. — Лувърският салджия ще трябва да ни чака цялата нощ до сутринта, затова на ваше място, господине, аз бих се възползвал от малкия сал при Пре-о-Клерк, с който ще се спусна надолу по реката до ъгловата кула, след това бих тръгнал по крайбрежната улица до Гран-Шатле и по-нататък по улица Тиксерандери бих се добрал до Сент-Антоанското предградие. И ако ви се удаде да стигнете до края на улица Сент-Антоан и без никакви премеждия да отминете Турнелския дворец, вероятно ще можете да почукате жив и невредим в двора на вашия тайнствен дом.