Внезапно Шико възкликна:
— Пфу, колко глупаво е, Анри, колко нетактично и дори дръзко.
— За какво говориш? — учуди се Анри.
— Не, честна дума, не трябва да си признаваш тези неща. Пфу, колко е некрасиво!
— Какви неща? — настояваше да разбере кралят.
— Тези, които ти признаваш всеки път, когато подписваш името си. Ах, Анри! Ах, сине мой!
— Пазете се, ваше величество — каза Келюс, заподозрял в мазния тон на Шико някаква лоша шега.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Как се подписваш? Кажи де?
— Дявол да го вземе… подписвам се… подписвам се „Henri de Valois“ — Анри Валоа.
— Отлично. Забележете, господа, той сам го каза, доброволно, а сега да погледнем няма ли да се намери сред тези тринайсет букви буквата „V“.
— Разбира се, че ще се намери: „Valois“ започва с „V“.
— Вземете вашите плочки, отец капелан, защото сега ще узнаете как от днес нататък трябва да записваме на тях името на краля. Ами че „Henri de Valois“ е чисто и просто анаграма.
— Тоест как?
— Много просто. Чисто и просто анаграма. А сега ще ви открия истинското име на царуващото днес величество. И така, казахме, че в подписа „Henri de Valois“ има „V“, нанесете тази буква върху вашите плочки.
— Нанесохме ги — каза д’Епернон.
— Ще се намери ли там и буквата „i“?
— Естествено, това е последната буква в думата „Henri“.
— Докъде стига човешкото коварство! — каза Шико. — Така да се разделят две букви, създадени да стоят една до друга. Напишете „i“ веднага след „V“. Написахте ли я?
— Да — отвърна д’Епернон.
— Сега да потърсим няма ли да се намери буквата „l“. Аха, ето я, хванахме ли я? А сега — буквата „а“; и тя била тук; още едно „i“ — ето го; и накрая — „n“. Отлично. Умееш ли да четеш, Ногаре?
— За мой срам, да — каза д’Епернон.
— Вижте го, хитреца! Да не се смяташ чак толкова за знатен, че да можеш да си оставаш кръгъл невежа?
— Празнодумец — замахна д’Епернон към Шико със сарбакана.
— Удари ме, но прочети, образовани господине — каза Шико.
Д’Епернон се разсмя и прочете високо:
— „Vi-lain, Vi-lain“ — т.е. подъл.
— Браво! — възкликна Шико. — Виждаш ли, Анри, как става това: ето че се намери истинското име, което ти е дадено при кръщаването. Надявам се, ако съумея да разкрия твоето истинско фамилно име, че ще наредиш да ми изплащат пенсия не по-малка от тази, която нашият брат Шарл IX е отпуснал на господин Амийо.
— Ще заповядам да те напердашат с пръчки, Шико — каза кралят.
— Откъде ще намериш пръчки, с каквито пердашат благородниците, сине мой? Дали не в Полша? Кажи ми, моля ти се!
— Ако се не лъжа, обаче — забеляза Келюс, — херцог дьо Майен все пак е намерил такава пръчка в деня, когато те е спипал, клети ми Шико, със своята любовница.
— Това е сметката, която тепърва ни предстои да закрием. Бъдете спокоен, сеньор Купидо — ей тук всичко е записано на херцога в дебит.
И Шико чукна с пръст челото си, което доказва, че още по него време главата е била смятана за вместилище на паметта.
— Престани, Келюс — намеси се д’Епернон, — иначе заради тебе може да изпуснем фамилното име.
— Не се бой — каза Шико, — държа го здраво. Ако ставаше дума за господин дьо Гиз, бих казал: държа го за рогата, а за теб, Анри, ще кажа просто: за ушите.
— Фамилното име, кажете фамилното име! — дружно закрещяха миньоните.
— Преди всичко, сред буквите, които ни остават, виждаме едно главно „Н“: пиши „Н“, Ногаре.
Д’Епернон се подчини.
— Сетне „e“, подир него „r“, както гледам има останало в думата „Valois“ още и „o“ — дай и него; накрая, в подписа на Анри малкото име е отделено от фамилното с две букви, които учените граматици наричат частица; прибавям тези „d“ и „e“ и всичко това заедно със „s“, с което завършва родовото име, образува дума; прочетете я по букви, д’Епернон.
— „H-e-r-o-d-e-s“, „Herodes“ — Ирод — прочете д’Епернон.
— „Vilain Herodes“! Подлият Ирод! — възкликна кралят.
— Вярно — каза Шико. — И с това име ти се подписваш всеки ден, сине мой. Пфу!
И шутът отметна глава назад, изобразил върху лицето си ужас и отвращение.
— Господин Шико, вие прехвърляте границите! — заяви Анри.
— Позволих си да кажа само това, което е. Това са кралете: кажеш ли им истината, не могат да ти простят.
— Прекрасна генеалогия, няма що — възрази Анри.
— Не се отказвай от нея, сине мой — отвърна Шико, — кълна се в светото зачатие! Тя напълно подхожда за крал, който два-три пъти в месеца е принуден да се обръща към евреите.
— Този грубиян — възкликна кралят — си запазва винаги последен думата. Не му отговаряйте, господа, само така можем да го накараме да замълчи.