Очите на брат Горанфло засвяткаха при вида на няколкото капки рубинова влага, останали на дъното на чашата.
— Вземете, братко мой — каза Шико, като наля съвсем малко вино в чашата на монаха, — вие сте призван в грешния ни живот да служите на ближния; насочете ме по правия път.
Горанфло взе чашата, поднесе я до устните си и с наслада прецеди бавно през зъби нейното съдържание.
— Няма съмнение, виното е от същия сорт — заключи той, — но…
— Но?… — повтори Шико.
— Но беше твърде малко, за да реша по-добро или по-лошо е от монмартърското.
— А аз държа много да зная това. Чумата да ме тръшне! Не искам да ме мамят и ако на вас, братко мой, не ви предстоеше да държите реч, бих ви помолил да опитате още веднъж това вино.
— Ще го направя заради вас само — съгласи се монахът.
— Дявол го взел! — заключи Шико и напълни чашата му до половина.
Горанфло с не по-малко уважение от първия път я поднесе до устните си и пожабурка виното със същото съзнание за отговорност.
— Това е по-добро — обяви той присъдата си. — Това е по-добро. Гарантирам.
— Гледай ти! Сякаш сте се наговорили с нашия стопанин.
— Истинският познавач — изрече Горанфло — трябва да определи по първата глътка сорта на виното, по втората — марката, по третата — годината на производството.
— О! Годината! Как бих желал да разбера кога е правено.
— Няма нищо по-лесно — подаде чашата си Горанфло, — капнете ми малко. Две-три капки, не повече, и ще ви кажа.
Шико напълни три четвърти от чашата и монахът бавно, без да прекъсва, я пресуши.
— Хиляда петстотин шейсет и първа — заключи той и постави чашата на масата.
— Ей богу! — възкликна Клод Бономе. — Хиляда петстотин шейсет и първа година, без грешка!
— Брат Горанфло — свали пред него шапка с поклон Шико, — в Рим са обявили мнозина за светци, но те не се връзват и на малкия ви пръст.
— Всичко опира до навика, братко мой, нищо повече — скромно забеляза Горанфло.
— И до таланта — възрази Шико. — Чумата да ме тръшне! Един навик още нищо не значи, по себе си знам, а аз съм човек с навици. Почакайте, какво правите?
— Нима не виждате? Ставам.
— Защо?
— Отивам в манастира.
— Без да опитате от шарана ми?
— Ах, да! — сети се Горанфло. — Изглежда, моят достоен брат разбира толкова от храна, колкото и от вино. Метр Бономе, що за животинка е това?
И брат Горанфло посочи с пръст предмета на спора.
Съдържателят изненадано зяпна човека, задал му такъв въпрос.
— Да — настоя Шико, — вас питат: какво е това?
— Дявол да го вземе! — каза съдържателят. — Ами че кокошка.
— Кокошка! — объркан повтори Шико.
— И дори от Ман — продължи метр Клод.
— Казвах ли ви! — тържествуващо отсече Горанфло.
— Да, очевидно съм се заблудил. Но страшно ми се ще да изям тази кокошка и в същото време да не изпадна в грях. Чуйте ме, братко мой, бъдете така добър — в името на нашата взаимна любов, поръсете я с няколко капки вода и я наречете шаран.
— Ах, оставете ме! — заохка монахът.
— Много ви моля, иначе мога да се облажа и да изпадна в смъртен грях.
— Дадено, така да бъде — предаде се Горанфло, който по природа беше истински другар, а и освен това върху него вече оказваха въздействие гореописаните три дегустации, — тук няма обаче вода.
— Не помня къде, но беше казано — заяви Шико, — „в случай на необходимост вземи това, което намериш подръка“. Целта оправдава средствата; осветете кокошката с виното, братко мой, осветете я с вино; от това тя може да стане по-малко католическа, но вкусът й едва ли ще пострада.
И Шико изпразни първата бутилка, като напълни чашата на монаха догоре.
— В името на Бакхус, Мом и Ком, троицата на великия свети Пантагрюел — произнесе Горанфло, — назовавам те шаран.
И като натопи върховете на пръстите си в чашата, напръска кокошката с няколко капки вино.
— А сега — каза Шико и се чукна с монаха, — за здравето на моя кръщелник, нека го изпекат добре и нека метр Клод Бономе усъвършенства чрез своето изкуство природните му достойнства.
— За негово здраве — откликна се Горанфло с гръмогласен смях и пресуши чашата си, — за негово здраве. Дявол да го вземе, на това му се вика винце!
— Метр Клод, незабавно набодете този шаран на шиш — взе да се разпорежда Шико, — намажете го с прясно масло и добавете ситно нарязан лук и свинска мас, а когато рибата се позачерви, я разделете на две части, залейте я със сос и я поднесете на масата ни гореща.