Това обяснява защо в усърдието си за работа Луи XVI, вместо да слезе при господин Дьо Лафайет, бе помолил господин Дьо Лафайет да се качи при него.
А може би това се дължеше и на факта, че след като се бе оставил да бъде видян от коменданта на Националната гвардия в слабостта си като крал, не би се разсърдил, ако се покажеше в своето величие като ключар?
Камериерът сякаш не съобрази, че за да заведе посетителите в кралската ковачница, би могъл да ги преведе направо през кралските апартаменти и да ги накара да се качат по вътрешната стълба, затова господин Дьо Лафайет и граф Луи заобиколиха тези апартаменти и се изкачиха по общото стълбище, което доста удължи пътя им.
От това отклонение от правия път се възползва младият граф Луи, който имаше време да размисли.
Трогнат от добрия прием, оказан му от кралицата, той не можеше да бъде недоволен, че изобщо не бе изслушан от нея. Никаква двусмислена дума, никакъв таен жест не му бяха дали да разбере, че августейшата пленница, каквато тя претендираше, че е, знае за мисията, с която той е натоварен. Това, впрочем, съвпадаше с казаното му от Шарни за тайната, която кралят бе запазил от всички, дори и от кралицата, по отношение на поръчението, което му бе възложил.
И макар че граф Луи имаше щастието да види кралицата, беше очевидно, че не при нея трябва да търси отговора на посланието, което носеше.
От приема на краля той трябваше да разбере дали ще открие в думите или жестовете му разбираем само за него знак, който да му покаже, че Луи XVI е по-добре осведомен от господин Дьо Лафайет за причината за пътуването му до Париж.
На вратата на ковачницата камериерът се обърна и тъй като не знаеше името на господин Дьо Буйе, попита:
— За кого да съобщя?
— Съобщете за командващия Националната гвардия. Аз сам ще имам честта да представя господина на Негово величество.
— Господин командващият Националната гвардия — каза камериерът.
Кралят се обърна.
— Аха! — каза той. — Вие ли сте, господин Дьо Лафайет? Моля да ми простите, че ви накарах да се качите чак дотук, но ключарят ви уверява, че сте добре дошли в неговата ковачница. Един въглищар казал на моя прадядо Анри IV: „Въглищарят е господар у дома си.“ А аз ви казвам, скъпи генерале: „Вие сте господар при ключаря, както при краля.“
Както става ясно, Луи XVI подхождаше към разговора по същия начин, по който подходи преди малко Мария-Антоанета.
— Сир — отвърна господин Дьо Лафайет, — при каквито и обстоятелства да имам честта да се представя на краля, на който и да било етаж и в какъвто и костюм да ме приеме, кралят винаги ще си бъде крал и този, който в момента му поднася своите скромни почитания, ще бъде винаги негов верен поданик и предан служител.
— Не се и съмнявам, маркизе. Но вие не сте сам? Сменили сте адютанта си и този млад офицер е заел мястото на господин Гувион или на господин Ромьоф?
— Този млад офицер, сир — моля за разрешението на Ваше Величество да ви го представя, — е мой братовчед, граф Луи дьо Буйе, капитан на драгуните на Господина.
— Аха! — каза кралят, допускайки едно леко потръпване, което бе забелязано от младия благородник. — А, да! Господин граф Луи дьо Буйе, синът на маркиз Дьо Буйе, коменданта на Мец.
— Точно така, сир — отвърна живо младият граф.
— А! Господин граф Луи дьо Буйе, простете, че не ви познах, зрението ми е лошо… Отдавна ли напуснахте Мец?
— Преди пет дни, сир. И след като се намирам в Париж без официален отпуск, но със специално разрешение от баща ми, дойдох да помоля моя роднина господин Дьо Лафайет за честта да бъда представен на Ваше Величество.
— При господин Дьо Лафайет! Добре сте сторили, господин графе. Никой не би могъл да ви представи по всяко време, а представянето от страна на когото и да било другиго не би могло да ми бъде по-приятно.
Думите „по всяко време“ показваха, че господин Дьо Лафайет е запазил правото си на свободен достъп, което му бе дадено във Версай.
Впрочем малкото думи, казани от Луи XVI, послужиха като знак към младия граф, че трябва да внимава. Особено въпросът: „Отдавна ли напуснахте Мец?“, означаваше: „След пристигането на граф Дьо Шарни ли напуснахте Мец?“
Отговорът на пратеника трябваше да осведоми задоволително краля. „Напуснах Мец преди пет дни и дойдох в Париж без официален отпуск, но със специалното разрешение на баща ми…“, искаше да каже: „Да, сир, видях господин Дьо Шарни и баща ми ме изпрати в Париж, за да се срещна с Ваше Величество и да се уверя наистина, че графът идва от страна на краля.“