Ще кажем най-напред какво се вижда, ако се погледне през дупката на ключалката. Вътрешността на една стая, която издава бедност и е обитавана от трима души. Тези трима души са мъж, жена и дете. Мъжът е четирийсет и пет годишен, но изглежда на петдесет и пет. Жената е на трийсет и четири, но изглежда на четирийсет, детето е на пет години и изглежда на възрастта си. То още не бе имало време да остарее.
Мъжът е облечен в стара униформа на сержант от френските гвардейци, униформа, ценена след четиринайсети юли — деня, когато френските гвардейци се присъединиха към народа, за да разменят пушечни изстрели с германците на господин Дьо Ламбеск и швейцарците на господин Дьо Безенвал.
Той държеше в ръката си колода карти, започваща от асо през двойка, тройка и четворка от всички цветове до поп. Той опитваше за стотен, за хиляден, за десетохиляден път една комбинация с двоен залог. Един картон, продупчен с толкова дупки, колкото са звездите по небето, почиваше встрани от него.
Казахме „почиваше“ и бързаме да си вземем думата обратно. Почива е дума твърде неуместна, за да бъде използвана по отношение на този картон, тъй като играчът — безспорно е, че е такъв, — го измъчваше, обръщайки се към него на всеки пет минути.
Жената беше облечена във вехта копринена рокля. При нея бедността се отличаваше още повече, защото се проявяваше с остатъците от лукс. Косите й бяха вдигнати на кок с един меден, позлатен някога гребен. Ръцете й бяха старателно поддържани чисти и поради тази чистота бяха запазили или по-скоро издаваха известна аристократичност. Ноктите й, които господин барон Дьо Таверне със своя брутален реализъм наричаше роговици, бяха внимателно изпилени по краищата. Накрая пантофите, подбрани по цвят, на места ожулени, които някога са били бродирани със злато и коприна, хлопаха на краката й, обути в ажурени чорапи.
Що се отнася до лицето, вече казахме, че то беше на трийсет и четири-пет годишна жена, което, ако беше гримирано по тогавашната мода, би могло да даде възможност на тази, на която принадлежеше, да си придаде онази възраст, за която пет години след нея, жените се придържат с ожесточение — двайсет и девет години. Но лишено от червилото и белилото, следователно лишено от възможността да скрие мъките и бедността — тези допълнителни помощници на времето, — лицето изглеждаше с четири или пет години по-възрастно.
Впрочем дори и така, както изглеждаше в настоящия момент, това лице можеше да накара човек да се размечтае, като го види. И без да може да си отговори, защото колкото и да е дързък полетът на ума, той се колебае да преодолее такава дистанция, човек се питаше в какъв ли позлатен дворец, в каква каляска с шест коня, сред пепелищата на кое кралство е видял великолепното лице, на което това беше само един отблясък.
Както казахме, детето беше на пет години. Косите му бяха къдрави като на херувимче, бузките му бяха кръгли като ябълки, притежаваше дяволитите очи на майка си и лакомите устни на баща си, мързела и капризите и на двамата.
Беше облечено с остатъци от яркочервена кадифена дрешка и докато похапваше парче хляб, намазано с масло и конфитюр, то разнищваше остатъците от един стар трицветен колан, украсен с медни ресни.
Всичко това беше осветено от една поизхабена свещ с грамаден фитил, за свещник на която служеше празна бутилка, чиято светлина обхващаше изцяло в кръга си само мъжа с картите, оставяйки другата част от помещението в полумрак.
След като изяснихме какво биха видели очите, да послушаме какво си говорят хората в помещението.
Детето първо наруши тишината, хвърляйки презглава филията си, която падна до кревата, състоящ се от един дюшек.
— Мамо — каза то, — не искам повече хляб с конфитюр… Пфу!
— Е, какво искаш, Тусен?
— Искам червена захарна пръчка.
— Чуваш ли, Бозир? — каза жената.
После, като видя, че погълнат от изчисленията си, Бозир не отговаря, повтори по-високо:
— Чуваш ли какво казва това бедно дете?
Същото мълчание.
Тогава тя вдигна крака си до височината на ръката си и като взе в ръка пантофа, го метна по носа на правещия изчисления мъж.
— Ей! Бозир! — каза тя.
— Добре де, какво има? — попита той с вид на човек в лошо настроение.
— Това, че Тусен иска червена захарна пръчка, защото на бедното дете са му омръзнали конфитюрите!