— Изобщо не се безпокойте за това, скъпи Луи. Ще накарам да я изработят бързо. Това съм го предвидил…
— И още нещо, сир. Към Монмеди водят два пътя. Остава да ви попитам кой от тях двата ще пожелае да следва Ваше Величество, за да може да бъде проучен от доверен инженер.
— Имаме доверен инженер. Господин Дьо Шарни, който ни е изцяло предан, е направил картите на околностите на Шандернагор забележително вярно и талантливо. Колкото по-малко хора посвещаваме в тайната, толкова по-добре. В лицето на графа имаме съвсем изпитан, интелигентен и храбър служител, да си послужим с него. Що се отнася до пътя, както виждате, мисля по въпроса. След като предварително съм избрал Монмеди, значи двата пътя, които водят натам, са обозначени на тази карта.
— Има и трети, сир — каза почтително господин Дьо Буйе.
— Да, зная, този, който върви от Париж за Мец и който го оставяте, след като пресечете Вердюн, за да тръгнете по Мьоза, по пътя за Стеней, откъдето Монмеди е отдалечен само на три левги.
— Има и път през Реймс, Исле, Ретел и Стеней — каза младият граф достатъчно живо, за да може кралят да отбележи предпочитанието на събеседника си към този път.
— Аха! — каза кралят. — Изглежда, че предпочитате този път?
— О, не аз, сир! Опазил ме Господ да имам аз, който съм още почти дете, отговорността да дам мнение по такъв важен въпрос! Не, сир, това изобщо не е мое мнение, а мнение на баща ми и то се основава върху това, че местността, която пътят пресича, е бедна, почти пустинна и, следователно, изисква по-малко предпазни мерки. Той добави, че Роаял-Алеман, най-добрият полк в армията, може би единственият, който е останал напълно верен, е разквартируван в Стеней и след Исл или Ретел, може да бъде натоварен с ескорта на краля. Така ще се избегне опасността от твърде голямо раздвижване на войски.
— Да — прекъсна го кралят, — но ще минем през Реймс, където бях помазан и където първият срещнат ще ме познае… Не, скъпи графе, по този въпрос решението ми е взето.
И кралят произнесе тези думи толкова твърдо, че граф Луи изобщо не опита да се бори срещу решението.
— И така — попита той, — кралят е решил?…
— Ще мина по пътя за Шалон през Варен, като избегна Вердюн. Що се отнася до полковете, те ще бъдат разпределени в малките градчета, разположени между Монмеди и Шалон. Не виждам дори никакво затруднение — добави кралят — първият отряд да ме чака в последния град.
— Сир, когато стигнем до този въпрос — каза младият граф, — ще обсъдим докъде могат да рискуват тези полкове. Само нека кралят не забравя, че във Варен изобщо няма поща и пощенски коне.
— Харесва ми, че сте толкова добре осведомен, господин графе — каза кралят, смеейки се. — Това доказва, че сте работили сериозно по нашия проект. Но изобщо не се безпокойте за това — ще намерим начин да осигурим готови коне преди или след града.
— А сега, сир — каза младият граф, — сега, когато всичко вече е почти решено, ще ми разреши ли Негово Величество да му цитирам от името на моя баща няколко реда от един италиански автор, които са му се сторили толкова подходящи за положението, в което се намира кралят, че баща ми нареди да ги науча наизуст, за да мога да му ги кажа.
— Кажете ги, господине.
— Ето ги: „Отлагането е винаги вредно и никога обстоятелствата не са изцяло благоприятни във всички работи, които предприемаме — така че, ако се очаква съвършената възможност, никога няма да се предприеме нещо, или ако се предприеме, често завършва твърде зле.“ Това са автентични думи на автора, сир.
— Да, господине, и този автор е Макиавели. Повярвайте ми, ще ги взема под… Но ш-ш-т! Чувам стъпки по стълбите… Това е Гамен, който слиза. Хайде да тръгваме преди него, за да не види, че сме били заети с нещо съвсем различно от сглобяването на шкафа.
При тези думи кралят отвори вратата на тайната стълба. Точно навреме, ключарят бе на последното стъпало, с ключалка в ръка.
38.
В която се вижда, че Бог наистина пази пияниците
На същия ден към осем часа вечерта един човек, облечен като работник, държейки се предпазливо за джоба на дрехата си, сякаш тази вечер съдържаше по-значителна сума, отколкото е обичайно, та един човек, както казахме, излезе от Тюйлери по моста Турнан, зави наляво и тръгна от единия към другия край на голямата алея с дървета, която продължава откъм страната на Сена — онази част от „Шан-з-Елизе“, която някога наричаха Пор-о-Мрабър или Пор-о-Пиер и която днес наричат Кур-ла-Рен.