Мястото на сцената, тъжно поради облика си, беше станало още по-тъжно поради несигурната светлина на деня, който сякаш съжаляваше, че огрява този двор.
Беше почти шест и четвърт сутринта. Най-неприятният час по време на зимата, тъй като по това време студът се отразява дори на най-силните организми.
Ситен дъжд падаше като воал под наклон и мокреше сивите стени. Насред двора пет-шест работници дърводелци под ръководството на един майстор и указанията на един дребен, облечен в черно човек, който се вълнуваше повече от всички, издигаха една машина със странна и непозната форма. При вида на новодошлите дребният човек вдигна глава. Жилбер потрепери. Той беше разпознал доктор Гийотен, когото бе срещал при Марат. Машината в увеличен размер беше същата, която беше видял в умален вид в мазето на редактора на „Приятеля на народа“.
От своя страна, дребният човек позна Калиостро и Жилбер. Пристигането на тези двама души му се стори толкова важно, че той изостави за миг ръководенето на работата си и дойде при тях.
При все това не пропусна да препоръча на майстора дърводелец най-голямо внимание към работата, която вършеше.
— Така, така, майстор Гидон… добре — каза той, — довършете платформата, тя е основата на строежа. Като довършите платформата, ще издигнете двата стълба и отбележете добре местата им, за да не бъдат нито прекалено сближени, нито прекалено раздалечени. Впрочем аз съм тук и няма да ви изпускам от очи.
После, приближавайки се до Калиостро и Жилбер, които му спестиха половината път, той каза:
— Добър ден, бароне, много любезно е от ваша страна да пристигнете пръв и да доведете доктора. Докторе, сигурно си спомняте, че като бяхме при Марат, ви поканих да дойдете и да видите опита ми. Само че забравих да попитам за адреса ви… Ще видите нещо любопитно, най-човеколюбивата машина, която е изобретявана.
После, като се обърна изведнъж към тази машина, обект на неговите най-големи грижи, каза:
— Е, добре, добре, Гидон, какво правите? Слагате предницата отзад.
И като се устреми по стълбата, която двама помощници току-що бяха поставили до една от страните, той се появи за миг на платформата, където присъствието му беше достатъчно за няколко секунди да бъде поправена грешката, която бяха допуснали двамата работници, които все още не бяха наясно с тайните на тази нова машина.
— Там, там — каза доктор Гийотен, виждайки с удовлетворение, че сега, когато ръководеше нещата, те вървяха. — Там, трябва само да се вкара ножът в жлебовете… Гидон, Гидон — извика той, сякаш ужасно поразен, — какво е това, защо жлебовете не са обковани с мед?
— А, докторе! Помислих си, че здравото дъбово дърво, когато е смазано, ще действа по-добре от медта — отвърна майсторът дърводелец.
— Да, така е — каза докторът, — икономии… икономии! И то когато се отнася за напредъка на науката и за благото на човечеството! Гидон, ако опитът ни днес не успее, ще ви държа отговорен. Ще ви моля да засвидетелствате, господа — продължи докторът, обръщайки се към Жилбер и Калиостро, — че бях поискал медни жлебове, че протестирам срещу липсата на мед и ако сега ножът заяде по пътя или се плъзга лошо, не е моя грешката и аз си умивам ръцете.
И докторът, хиляда и осемстотин години по-късно, направи върху платформата същия жест, който Пилат бе направил на терасата на двореца си. При все това, въпреки всички малки пречки машината се издигаше и придобиваше онзи убийствен вид, който радваше изобретателя й, но който караше доктор Жилбер да потръпва. Що се отнася до Калиостро, той оставаше безстрастен. След смъртта на Лоренца можеше да се каже, че този човек е издялан от мрамор.
Ето и вида, който придобиваше машината.
Най-напред имаше едно дюшеме, до което се стигаше по нещо като мелничарска стълба.
Това дюшеме, оформено като ешафод, представляваше една платформа с дължина на страните петнайсет стъпки. Върху тази платформа, на две трети от дължината и срещу стълбите се издигаха два успоредни стълба високи десет-дванайсет стъпки.
В тези два стълба бяха издълбани прословутите жлебове, за които майстор Гидон бе икономисал медта, икономия, която току-що, както видяхме, изтръгна силни викове от доктор Гийотен.
В тези жлебове се плъзгаше, посредством една пружина, която се отваряше и му оставяше пълната свобода да се устреми надолу със силата на собствената си тежест, увеличена стократно, нещо като сатър във формата на полумесец.
Между двата стълба имаше малък отвор — двете крила на отвора бяха направени така, че след като човек промуши главата си в него, те се съединяваха и обхващаха врата му в нещо като нашийник.