41.
Една вечер в Павилиона на Флора
Вечерта на същия този ден, сиреч двайсет и четвърти декември, навечерието на Коледа, имаше прием в Павилиона на Флора.
Кралицата не беше пожелала да приема при себе си, затова вместо нея приемаше принцеса Дьо Ламбал, която развличаше кръжеца, докато кралицата пристигна.
Щом кралицата пристигна, всичко тръгна така, сякаш приемът беше в павилиона „Марсан“, а не в Павилиона на Флора.
Сутринта младият барон Изидор дьо Шарни се беше върнал от Тюрен и веднага след завръщането си беше приет най-напред от краля, а след това и от кралицата.
Той откри и при двамата крайно благоволение, но при кралицата най-вече, поради две причини. Най-напред Изидор беше братът на Шарни, а в негово отсъствие за кралицата беше голяма радост да види брат му. Освен това Изидор носеше от страна на граф Д’Артоа и от страна на принц Дьо Конде слова, които твърде много хармонираха с тези, които й нашепваше собственото й сърце. Принцовете препоръчваха на кралицата плановете на господин Дьо Фаврас и я подканваха да се възползва от предаността на този смел благородник, да бяга и да се присъедини към тях в Тюрен. Освен това той беше натоварен да изрази от името на принцовете на господин Дьо Фаврас цялата симпатия, която изпитваха към плана му и всички благопожелания за успеха му. Кралицата задържа при себе си Изидор цял час, покани го да дойде вечерта в кръжеца на госпожа Дьо Ламбал и му позволи да се оттегли само за да изпълни поръчението към господин Дьо Фаврас.
Кралицата не беше казала нищо положително около бягството си. Само натовари Изидор да повтори на господин и госпожа Дьо Фаврас това, което беше казала, когато беше приела госпожа Дьо Фаврас и бе влязла внезапно при краля, докато господин Дьо Фаврас беше там.
Като напусна кралицата, Изидор незабавно отиде у господин Дьо Фаврас, който живееше на площад „Роаял“ № 21.
Най-напред госпожа Дьо Фаврас прие барон дьо Шарни. Тя му каза отначало, че съпругът й е излязъл. Но когато узна името на посетителя и с кои августейши личности е бил преди час и с какви други се е разделил преди пет-шест дни, тя призна, че съпругът й си е вкъщи и накара да го повикат.
Маркизът влезе с ведро лице и усмихнати очи. Той беше предупреден направо от Тюрен, така че знаеше от чия страна идва Изидор. Посланието, с което освен това кралицата беше натоварила Изидор, препълни чашата на радостта на конспиратора. Действително, сякаш всичко подпомагаше надеждите му. Заговорът се развиваше прекрасно. Хиляда и двеста кавалеристи бяха събрани във Версай. Всеки от тях трябваше да вземе по един пехотинец на коня си, което правеше две хиляди и четиристотин души, вместо хиляда и двеста. Що се отнася до тройното убийство на Некер, Байи и Лафайет, които трябваше да бъдат екзекутирани едновременно от отделните колони при влизането им в Париж, едната през бариерата на Рул, другата през бариерата на Гренел, а третата през железните врати на Шайо, бяха се отказали, мислейки, че ще е достатъчно да ликвидират Лафайет. Обаче за това бяха достатъчни четирима души, яхнали добри коне и добре въоръжени. Те щяха да причакат колата му вечерта в единайсет часа, в момента, когато обикновено господин Дьо Лафайет напускаше Тюйлери. Един от тях щеше да държи някаква хартия в ръката си и да направи знак на кочияша да спре, казвайки, че има да съобщи нещо важно на генерала. Тогава, когато колата бъде спряна и генералът подаде главата си през прозорчето на вратичката, веднага щяха да му пръснат мозъка с пистолетен изстрел.
В крайна сметка това беше единствената значителна промяна, която беше направена в плановете на заговора. Всичко друго оставаше както преди. Парите бяха дадени, хората бяха предупредени, на краля му оставаше само да каже: „Да!“, и по един знак на господин Дьо Фаврас всичко щеше да започне.
Само едно нещо безпокоеше маркиза и то беше мълчанието на краля и кралицата по отношение на него. Кралицата бе прекъснала това мълчание с посредничеството на Изидор и колкото и да бяха неясни думите, които тя бе натоварила Изидор да предаде на господин и госпожа Дьо Фаврас, тези думи, излизащи от кралска уста, имаха голямо значение. Изидор обеща на господин Дьо Фаврас да предаде още същата вечер на краля и кралицата неговите почитания.
Както знаем, младият барон бе заминал за Тюрен в деня на своето пристигане в Париж. Той нямаше друго жилище, освен стаята, която брат му заемаше в Тюйлери. В отсъствието на брат си той накара един от лакеите на графа да му отвори стаята.
В девет часа вечерта той влезе при принцеса Дьо Ламбал. Никой не го беше представил на принцесата. Тя не го познаваше. Но предупредена през деня със съобщение от кралицата, при съобщаването на името принцесата стана и с онази очарователна грация, която отстъпваше само на ума й, веднага го привлече в кръжеца на близките й хора.