Още не бяха пристигнали нито кралят, нито кралицата. Господина, който изглеждаше обезпокоен, разговаряше в един ъгъл с двама свои близки благородници, господата Дьо ла Шатре и Д’Аварей. Граф Луи дьо Нарбон вървеше от група на група с непринудеността на човек, който се чувства в свои води.
Този кръжец от довереници се образуваше от млади благородници, които бяха устояли на манията за емиграция. Това бяха господата Дьо Ламет, които дължаха много на кралицата и които още не бяха застанали срещу нея. Господин Д’Амбли, една от разумните или лекомислени глави на епохата, който както иска. Господин Дьо Кастрие, господин Дьо Ферсен, Сюло, главен редактор на духовния вестник „Деянията на апостолите“, всички с предани сърца, но с горещи, а някои и с луди глави.
Изидор не познаваше никого от тези младежи. Но поради добре познатото име и благоволението, с което го удостои принцесата, всички ръце се протегнаха към него.
Впрочем той носеше новини от онази, другата Франция, която живееше в чужбина. Всеки имаше приятел или роднина, приближен на принцовете. Изидор ги бе видял всичките и това бе втори повод за разговор.
Сюло поддържаше разговора и всички здравата се смееха. Този ден Сюло беше присъствал на заседание на Събранието. Господин Гийотен се бе качил на трибуната и беше хвалил достойнствата на току-що изобретената от него машина, бе разказал за триумфалния опит, който беше направил същата сутрин, и бе поискал да му окажат честта да заменят с нея всички инструменти на смъртта — колелото, бесилката, кладата, разчекването на четири части, — които успешно бяха ужасявали площад „Грев“.
Съблазнено от мекото действие на тази нова машина, Събранието беше съвсем близо до приемането й. Сюло бе съчинил по повод на Събранието, господин Гийотен и неговата машина песен по мелодията на един менует от Екзоде и тя трябваше да се появи на другия ден в неговия вестник.
Тази песен, която той пееше полугласно на веселия кръг, който го заобикаляше, предизвикваше толкова откровени смехове, че кралят, който идваше с кралицата, ги чу от преддверието. И тъй като вече почти не се смееше, бедният крал си обеща да се осведоми за причината, която в тези тъжни времена, в които се намираха, би могла да предизвика такова веселие.
Няма защо да казваме, че от мига, когато един вратар съобщи за краля, а друг за кралицата, всички шушукания, всички разговори и всички изблици на смях секнаха, за да отстъпят място на почтително мълчание.
Двете августейши персони влязоха.
Трябва да кажем, че колкото повече духът на революцията разрушаваше външно авторитета на монархията, толкова повече отвътре се увеличаваше почитта на истинските кралски привърженици към нея, което придаваше на тези нещастници нови сили. 1789 година бе протекла с голяма неблагодарност, но 1793 година се отплати с върховна преданост.
Госпожа Дьо Ламбал и госпожа Елизабет заобиколиха кралицата. Господина отиде право при краля, за да му поднесе почитанията си и като се поклони, му каза:
— Братко, не бихме ли могли да направим една игра на карти отделно, вие, кралицата, аз и някой от вашите близки, за да можем под това прикритие да поговорим малко насаме?
— На драго сърце, братко — отвърна кралят. — Уредете го с кралицата.
Господина се приближи до Мария-Антоанета, на която Шарни поднасяше почитанията си и казваше съвсем тихо:
— Госпожо, видях господин Дьо Фаврас и имам да предам важни съобщения на Ваше Величество.
— Скъпа сестро — каза Господина, — кралят желае да изиграем един вист за четирима. Ние ще играем срещу вас и той ви оставя да си изберете партньор.
— Е, добре — каза кралицата, която се досещаше, че партията вист е само предлог, — аз направих бързо своя избор. Господин барон дьо Шарни, вие ще играете с нас и докато играем, ще ни съобщите новините от Тюрен.
— А! Вие идвате от Тюрен, бароне? — каза Господина.
— Да, господине, и като се върнах от Тюрен, минах през площад „Роаял“, където видях един много предан на краля, кралицата и Ваше Височество човек.
Господина почервеня, закашля се и се отдалечи, тъй като беше човек на предпазливостта и заобикалките — този прям и ясен дух на разговор го безпокоеше. Той хвърли поглед към господин Дьо Шатр, който се приближи, получи заповедите му, дадени със съвсем тих глас, и излезе.
През това време кралят поздравяваше и приемаше почитанията на благородниците и на малкото жени, които продължаваха да посещават кръжеца в Тюйлери. Кралицата отиде да го хване под ръка, привличайки го към играта.