— Аха! Господин дьо Шарни — каза кралят, — след като брат ви отсъства, вие ще бъдете четвърти. Той не би могъл да има по-добър заместник. Бъдете добре дошли.
И той със знак покани кралицата да седне, седна до нея, а след тях седна и Господина.
На свой ред и кралицата отправи приканващ жест към Изидор, който седна последен.
Госпожа Елизабет застана на колене на едно канапе зад краля и опря ръцете си на облегалката на неговия фотьойл. Направиха две-три раздавания, говорейки само за играта. Накрая, след като видяха, че уважението задържа публиката настрана от кралската маса, кралицата се осмели да се обърне към Господина:
— Братко, баронът каза ли ви, че идва от Тюрен?
— Да — отвърна Господина, — стана дума за това.
— Каза ли ви, че граф Д’Артоа и принц Дьо Конде усърдно ни канят да се присъединим към тях?
Кралят извърши нетърпеливо движение.
— Братко — прошепна госпожа Елизабет с ангелската си благост, — чуйте, моля ви.
— И вие ли, сестро? — каза кралят.
— Аз повече от всички, драги Луи, защото ви обичам повече от всички и съм обезпокоена.
— Дори бих добавил — осмели се Изидор, — че на идване минах през площад „Роаял“ и се задържах близо час на номер двайсет и едно.
— На номер двайсет и едно? — попита кралят. — Какво има там?
— На номер двайсет и едно, сир — подхвана Изидор, — живее един благородник, който е много предан на Ваше Величество, както и всички ние, готов да умре за него като всички нас, но който, бидейки по-действен от всички нас, е направил един план.
— Какъв план, господине? — попита кралят, вдигайки глава.
— Ако имам нещастието да досаждам на краля, повтаряйки на Негово Величество онова, което знам за този план, ще замълча на секундата.
— Не, не, господине — каза живо кралицата, — говорете. Толкова хора кроят планове против нас. Добре поне, че познаваме тези, които ги правят за нас, така че, прощавайки на неприятелите си, ние ще бъдем признателни на нашите приятели. Господин барон, кажете ни как се нарича този благородник.
— Маркиз Дьо Фаврас, госпожо.
— О! — каза кралицата. — Ние го познаваме. А вие вярвате ли в предаността му, господин барон?
— Не само вярвам в предаността му, госпожо, но и съм сигурен в нея.
— Внимавайте, господине — каза кралят. — Не сте много обективен.
— Само сърцето може да съди сърцето, сир. Отговарям за предаността на господин Дьо Фаврас. Що се отнася до плана му и до това дали ще успее, о, това е нещо друго! Аз съм твърде млад и когато се отнася до благополучието на краля и на кралицата, съм твърде предпазлив, за да се осмеля да изкажа мнението си по въпроса.
— Хайде, къде е този проект? — попита кралицата.
— Госпожо, той се изпълнява и ако на краля е угодно да каже една дума, да даде един знак тази вечер, утре по същото време ще бъде в Перона.
Кралят запази мълчание. Господина прегъваше през средата едно вале купа от не май къде.
— Сир — обърна се кралицата към съпруга си, — чухте ли какво току-що каза баронът?
— Да, чувам, разбира се — отвърна кралят, смръщил вежди.
— А вие, братко мой? — попита кралицата Господина.
— Не съм по-глух от краля.
— Е, хайде, да видим какво ще кажете? Това, струва ми се, е предложение.
— Несъмнено — отбеляза Господина.
После, като с обърна към Изидор, каза:
— Хайде, бароне, повторете ни този хубав куплет.
Изидор подхвана:
— Казвах, че кралят трябва да произнесе само една дума, да даде един знак и благодарение на мерките, взети от господин Дьо Фаврас, след двайсет и четири часа ще бъде на сигурно място в град Перона.
— Е, добре, братко — попита Господина, — не е ли съблазнителна идеята, която ви предлага баронът?
Кралят се обърна към Господина и впери поглед в очите му:
— А ако тръгна — каза той, — вие ще тръгнете ли с мен?
Господина смени цвета на лицето си. Бузите му се тресяха от вълнение, което не можеше да овладее.
— Аз ли? — каза той.
— Да, вие, братко — каза Луи XVI, — вие, който ме подбуждате да напусна Париж, вас питам: ако тръгна аз, тръгвате ли и вие с мене?
— Но аз не съм предупреден — избъбри Господина, — не съм се подготвил.
— Как! Не сте се подготвили — каза кралят, — и то вие, който осигурявате парите на господин Дьо Фаврас! Не сте започнали даже да се приготвяте, но сте осведомен час по час докъде е стигнал заговорът!
— Заговорът! — повтори Господина, пребледнявайки.
— Разбира се, заговорът… защото това е един заговор, един толкова истински заговор, че ако бъде разкрит, господин Дьо Фаврас ще бъде затворен, отведен в Шатле и осъден на смърт — освен ако със силата на ходатайствата и парите не успеете да го спасите, както ние спасихме господин Дьо Безенвал.