— Господа, желанието да отхвърля една жестока клевета ме доведе сред вас. Господин Дьо Фаврас завчера е бил арестуван по заповед на Комитета по разследванията, а днес въодушевено се разпространява, че аз съм бил в тясна връзка с него.
По лицата на няколко от слушателите се мярнаха усмивки и шепот посрещна тази първа част от речта на Господина. Той продължи:
— В качеството ми на гражданин на град Париж сметнах, че е мое задължение лично да ви осведомя за единствените отношения, въз основа на които познавам господин Дьо Фаврас.
Както се досещате, вниманието на господата, членове на Комуната, се удвои. Макар и свободни да вярват на каквото си поискат, те държаха да научат от устата на Господина какви са били отношенията на Негово кралско височество с господин Дьо Фаврас. Негово кралско височество продължи със следните думи:
— През 1772 година господин Дьо Фаврас постъпи на служба в моята швейцарска гвардия. Напусна през 1775 година. Оттогава не съм разговарял с него.
Недоверчив шепот премина по аудиторията. Но един поглед на Байи го накара да затихне и Господина можа да остане в неведение дали е одобрителен или неодобрителен. Той подхвана пак:
— Лишен от няколко месеца от ползването на собствените ми доходи, обезпокоен от многото плащания, които ми предстои да извърша през януари, пожелах да мога да изплатя задълженията си, без да бъда в тежест на обществената хазна. Така че реших да сключа заем. Господин Дьо Фаврас ми беше посочен преди петнайсетина дни от господин Дьо ла Шатр като човек, който може да сключи този заем с един банкер от Генуа. Последва това, че подписах полица за два милиона, сумата, необходима, за да покрия задълженията си в началото на годината и да платя разходите на дома си. Това беше чисто финансова работа и аз натоварих интенданта си да проследи изпълнението й. Не съм виждал господин Дьо Фаврас, изобщо не съм му писал, не съм поддържал връзка с него. Какво е направил, впрочем ми е абсолютно неизвестно.
Язвителният смях, понесъл се от редиците на публиката, доказваше, че никой не е склонен да повярва току така във верността на това странно твърдение на принца, доверил на посредник, без да се вижда с него, полици за два милиона, още повече, когато този посредник е бил един от неговите бивши гвардейци. Господина се изчерви и несъмнено бързайки да се измъкне от неудобното положение, в което се бе поставил, продължи набързо:
— При все това, господа, вчера научих, че из столицата се разпространява широко един документ, съставен от следните изрази…
И Господина прочете — впрочем съвсем ненужно, тъй като всеки го държеше в ръце или в паметта си, — бюлетина, който цитирахме преди малко.
При думите: „Господина, братът на краля, е бил начело“, всички членове на Комуната кимнаха. Дали искаха да кажат, че и те са на същото мнение като бюлетина? Дали не искаха да кажат чисто и просто, че са в течение на обвиненията? Господина продължи нататък:
— Вие, разбира се, не очаквате от мен да падна толкова ниско, та да се оправдавам за едно такова долно престъпление. Но във времена, когато най-абсурдните клевети могат да сбъркат и най-добрите граждани с враговете на революцията, аз помислих, господа, че е задължение на краля, ваше и на самия мен да навлезем във всички тези подробности, които току-що чухте, така че общественото мнение да не остане дори за миг в заблуда. От деня, когато във второто събрание на благородниците аз направих изявление по основния въпрос, който все още разделя умовете, аз не съм спрял да вярвам, че сме дали повод за една голяма революция. Че кралят с неговите намерения, неговите добродетели и неговия върховен ранг трябва да бъде неин вожд, защото тя не би могла да бъде полезна на нацията, без да е в същата степен такава за монарха. И най-накрая, че кралската власт трябва да бъде крепост за националната свобода, а националната свобода — основа на кралската власт…
Макар смисълът на изречението да не бе много ясен, навикът да се аплодират някои комбинации от думи накара да аплодират и тези. Окуражен, Господина повиши глас и добави, обръщайки се малко по-уверено към членовете на събранието:
— Нека посочат едно-единствено от моите действия, една-единствена моя реч, които опровергават принципите, изложени от мен току-що, и които да покажат, че при дадени обстоятелства, в които съм се намирал, щастието на краля и на народа са престанали да бъдат единствен предмет на мислите и на желанията ми. Дотук имам право да смятам, че съм удържал на думата си. Никога не съм изменял нито на чувствата, нито на принципите си и никога няма да им изменя!