Под предлог, че изваждайки заповедта от чантата си е изпуснал на земята важен документ, посетителят взе лампата и затърси, докато видя, че господин заместник-директорът на Шатле влиза в стаята си. Тогава той заяви, че мисли, че е оставил документа на нощната си масичка и ако все пак го намерят, моли да му го върнат, когато си тръгва. После, като даде лампата на ключаря, който чакаше, той го помоли да го заведе в килията на господин Дьо Фаврас.
Вратарят на затвора отвори една врата, пусна непознатия да мине, влезе на свой ред и заключи вратата след себе си. Той като че ли гледаше непознатия с любопитство, сякаш очакваше всеки миг да се обърне към него, за да му предаде важно съобщение. Слязоха по дванайсетте стъпала и навлязоха в един подземен коридор. После се озоваха пред друга врата, която надзирателят отвори и затвори както и предишната.
Тогава непознатият и неговият водач се намериха на нещо като стълбищна площадка, от която трябваше да слязат по стъпалата още един етаж по-долу. Непознатият се спря, загледа се в дълбините на мрачния коридор и когато се убеди, че мракът е колкото пуст, толкова и безмълвен, попита:
— Вие ли сте ключарят Луи?
— Да — отвърна надзирателят.
— Брат от американската ложа?
— Да.
— Вие сте поставен тук преди седмица от нечия тайнствена ръка, за да изпълните едно неизвестно поръчение?
— Да.
— Готов ли сте да го изпълните?
— Готов съм.
— Вие трябва да получите заповеди от един човек?…
— Да, от месията.
— По какво трябва да познаете този човек?
— По трите букви, избродирани на един нагръдник.
— Аз съм този човек… и ето ги трите букви!
И при тези думи посетителят разтвори дантеленото си жабо и показа избродирани на гърдите му онези три букви, чието влияние в течение на тази история неведнъж можахме да забележим: Л. Д. П.
— Учителю — каза тъмничарят, покланяйки се, — аз съм на вашите заповеди.
— Добре. Отворете ми килията на господин Дьо Фаврас и бъдете готов да се подчинявате.
Тъмничарят се поклони, без да отговори, мина напред, за да осветява пътя, и като спря пред една ниска врата, прошепна:
— Тук е.
Непознатият направи знак с глава — ключът, вкаран в ключалката, изскърца два пъти и вратата се отвори. Макар и да вземаха най-строги мерки за сигурност спрямо затворниците, стигащи дотам, че да ги напъхат в една килия на двайсет стъпки под земята, все пак обръщаха някакво внимание на званията и титлите. Фаврас разполагаше с чисто легло и бели чаршафи. До леглото имаше маса, върху която се разстилаха няколко книги, мастило, хартия и пера, несъмнено предназначени за подготовката на писмена защита. Над всичко това имаше една угасена лампа. На друга масичка в един ъгъл блестяха тоалетни принадлежности, извадени от един елегантен походен несесер на маркиза. На стената беше окачено едно малко огледало от същия несесер.
Господин Дьо Фаврас спеше толкова дълбоко, че вратата се отвори, непознатият се приближи към него, тъмничарят постави втората лампа близо до първата и излезе след знак от страна на посетителя, без шумът, който бяха предизвикали, да може да го изтръгне от съня му.
Непознатият погледна за миг спящия с чувството на дълбока меланхолия. После, сякаш спомнил си, че времето е ценно, на лицето му се изписа известно съжаление, че ще му се наложи да прекъсне такъв хубав сън и постави ръка на рамото му.
Затворникът потръпна и живо се обърна с широко отворени очи, както имат навика да правят онези, които са заспали, очаквайки да ги събудят с някоя лоша новина. После, като извика спомените си, каза:
— Аха! Господин барон Заноне…
— Самият аз, маркизе.
Фаврас се усмихна, хвърляйки поглед наоколо, и като посочи с пръст една табуретка, свободна от книги и дрехи, каза:
— Но седнете, моля.
— Драги маркизе — каза баронът, — идвам да ви направя едно предложение, което изобщо не подлежи на дълго обсъждане. Освен това нямаме време за губене…
— Какво ще ми предложите, скъпи бароне?… Надявам се, че не е заем?
— Защо така?
— Защото гаранциите, които мога да ви предложа, не ми изглеждат много сигурни…
— Това изобщо не е довод за мен, маркизе, напротив, ще бъда готов да ви предложа един милион!
— На мен? — каза Фаврас, усмихвайки се.
— Да, на вас. Но тъй като ще има условия, които вие не бихте приели, аз дори няма да ви направя това предложение.
— Тогава, понеже ме предупредихте, че бързате, да говорим по същество.
— Вие знаете ли, че утре ще ви съдят, маркизе?
— Да, чух да казват нещо такова — отвърна Фаврас.
— Знаете ли, че съдиите, пред които ще се явите, са същите, които оправдаха Ожар и Безенвал?