— Да.
— Знаете ли, че и двамата бяха оправдани само поради всемогъщата намеса на двора?
— Да — отговори за трети път Фаврас, без гласът му и най-малко да се промени при трите отговора.
— Разбира се, вие се надявате, че дворът ще направи за вас това, което направи за предшествениците ви?
— Тези, с които съм имал честта да бъда във връзка заради начинанието, което ме доведе тук, знаят какво трябва да направят по отношение на мен, господин барон. Каквото направят, това е.
— В това отношение те вече са взели страна, господин маркизе, и аз мога да ви осведомя за това, което са направили.
Фаврас не показа никакво желание на научи.
— Господина — продължи посетителят — е отишъл в Кметството и е заявил, че едва ви познава. Че през 1772 година сте постъпили на служба при швейцарските му гвардейци. Че сте напуснали през 1775 година и оттогава той не ви е виждал.
Фаврас кимна с глава в знак на съгласие.
— Що се отнася до краля, той не само не мисли да бяга, но освен това на четвърти този месец се присъедини към Националното събрание и се закле в конституцията!
По устните на Фаврас премина усмивка.
— Съмнявате ли се? — попита баронът.
— Изобщо не съм казвал такова нещо — отвърна Фаврас.
— И така, както виждате, маркизе, не бива да разчитате на Господина… Не бива да разчитате на краля…
— Говорете по същество, господин барон.
— Значи вие ще трябва да се изправите пред съдиите…
— Оказахте ми честта да ми го кажете.
— Вие ще бъдете осъден!
— Вероятно.
— На смърт!
— Възможно е.
Фаврас се поклони като човек, който е готов да посрещне поразяващия удар, какъвто и да е той.
— Но — каза баронът — знаете ли на каква смърт, скъпи ми маркизе?
— Има ли две смърти, скъпи ми бароне?
— О, има десет! Има набиване на кол, разчекване от четири коня, колело, бесилка, отсичане на главата… или по-скоро всичките тези смърти ги имаше до миналата седмица! Днес, както казвате, има само една — на бесилката!
— Бесилката!
— Да. След като провъзгласи равенство пред закона, Националното събрание реши, че е справедливо да обяви и равенство пред смъртта! Сега и благородници, и простолюдие ще напускат света по един и същ начин — ще бъдат бесени, маркизе.
— Аха! — отговори Фаврас.
— Осъдят ли ви на смърт, ще бъдете обесен… Нещо много тъжно за един благородник, който, сигурен съм в това, не се страхува от смъртта, но се отвращава от бесилката.
— А! Така ли, господин барон — каза Фаврас, — да не би да сте дошли само за да ми съобщите всичките тези добри новини или ви остава и нещо по-добро да ми кажете?
— Дошъл съм, за да ви съобщя, че всичко е подготвено за вашето бягство и да ви кажа, че ако желаете, след десет минути ще бъдете извън затвора и след двайсет и четири часа, вън от Франция.
Фаврас се замисли за миг, без предложението, което баронът му бе направил, да предизвика някакво вълнение у него. После се обърна към събеседника си и попита:
— Това предложение от Негово кралско височество ли идва?
— Не, господине, идва от мен.
Фаврас погледна барона.
— От вас ли, господине? И защо от вас?
— Причината е, че се интересувам от вас, маркизе.
— Как можете да се интересувате от мен, господине? — каза Фаврас. — Та вие сте ме виждали два пъти.
— Няма нужда да видиш един човек два пъти, за да го опознаеш, драги маркизе. Обаче истинските благородници са рядкост и аз искам да запазя един, не бих казал за Франция, а за човечеството.
— Нямате ли друга причина?
— Тази, господине, че преговаряйки с вас за заем от два милиона и давайки ви парите, аз ви посочих начина да придвижите вашия заговор, който днес е разкрит, следователно, аз неволно съм спомогнал за вашата смърт.
Фаврас се усмихна.
— Ако не сте извършили друго престъпление освен това, спете спокойно — каза Фаврас, — аз ви го прощавам.
— Какво! — извика баронът. — Вие отказвате да избягате?…
Фаврас му протегна ръка.
— Благодаря ви от все сърце, господин барон — отвърна той. — Благодаря ви от името на жена ми и децата ми, но отказвам…
— Защото може би смятате, че лошо сме подготвили бягството и се страхувате, че един провален опит за бягство ще утежни положението ви.
— Мисля, че вие сте предпазлив човек, господине, и бих казал нещо повече — че обичате да рискувате, щом сам сте дошли да ми предложите това бягство. Но, повтарям ви, не искам да бягам.
— Господине, няма съмнение, че се страхувате, че принуден да напуснете Франция, ще оставите жена си и децата си в мизерия… Предвидил съм този случай, господине, и мога да ви предложа тази чанта, в която има сто хиляди франка в банкноти.