Едва колата беше спряла, когато Бийо скочи на земята и влезе бързо в къщата. Но едно неочаквано препятствие се изправи на прага на спалнята на дъщеря му. Това беше доктор Рейнал, чието име, струва ни се, сме имали случай да произнесем в течение на тази история и който заяви, че в състоянието, в което се намира Катрин, всяко вълнение би било опасно, нещо повече, би могло да бъде смъртоносно. Това беше нов удар, който порази Бийо.
На него му беше известен фактът на припадъка. Но от момента, когато Питу беше видял Катрин да отваря очи и да идва на себе си, той не се беше замислял повече за друго освен, ако можем да се изразим така, за душевните причини и следствия. А ето че нещастието имаше освен душевни причини и следствия, и физически последствия.
Това физическо последствие се изразяваше в мозъчна треска, която се беше проявила сутринта и заплашваше да се усили. Доктор Рейнал се беше заел да се пребори с тази мозъчна треска по всички начини, които прилагат в подобни случаи последователите на старата медицина, сиреч с кръвопускания и налагане със синап. Но колкото и да бе активно това лечение, то беше довело само до нормалното протичане на болестта. Борбата между болестта и лекарството току-що беше започнала.
От сутринта Катрин бълнуваше буйно. И несъмнено в това си бълнуване бедното момиче говореше странни неща, защото под предлог да й спести вълнения, доктор Рейнал вече беше отпратил майка й, както се опитваше в този момент да отдалечи и баща й.
Майка Бийо беше седнала на една табуретка до дълбоката и огромна камина. Тя бе обхванала главата си с ръце и изглеждаше чужда на всичко, което ставаше около нея. Макар и останала безучастна при шума на колата и лая на кучетата, с влизането на Бийо в кухнята тя сякаш се пробуди, когато гласът му, докато разговаряше с доктора, достигна до разума й, потънал дълбоко в мрачни размишления. Тя вдигна глава, отвори очи, вторачи объркания си поглед в Бийо и се провикна:
— Я! Това е нашият човек!
И като стана, залитайки и с протегнати ръце, тя се хвърли на гърдите на Бийо. Той я погледна смаяно, сякаш с мъка я беше познал.
— Какво става тук? — попита и по челото му изби пот от мъчително безпокойство.
— Дъщеря ви има това, което наричаме остър менингит — каза доктор Рейнал, — и когато човек е болен от това, той трябва да приема само определени храни и да вижда само определени хора.
— Но тази болест опасна ли е, господин Рейнал? — попита татко Бийо. — Умира ли се от нея?
— Умира се от всички болести, които се лекуват зле, драги господин Бийо. Но оставете ме да лекувам дъщеря ви както аз си знам и тя няма да умре.
— Обещавате ли, докторе?
— Отговарям за нея. Но ще трябва два-три дни никой освен мен и хората, които аз посоча, да не влиза в стаята й.
Бийо въздъхна. Можеше да се помисли, че е победен, но той опита с последно усилие:
— Не може ли поне да я видя? — попита той с тона на дете, което иска последна милост.
— И ако я видите, ако я прегърнете, ще ме оставите ли три дни на спокойствие и без да искате нищо повече?
— Кълна ви се, докторе.
— Е, добре, елате.
Той отвори вратата на спалнята на Катрин и татко Бийо видя младото момиче с кърпа, натопена в ледена вода, на челото, с отнесен поглед и лице, пламнало от треската. Тя произнасяше отделни думи и когато Бийо положи бледите си треперещи устни на влажното й чело, му се стори, че долавя сред тези несвързани думи името на Изидор.
На прага на вратата на кухнята се бяха събрали майка Бийо, стиснала ръцете си, Питу, надигащ се на пръсти, за да погледне над рамото на арендатора, и двама-трима надничари, които любопитстваха да видят лично какво става с младата им господарка. Верен на обещанието си, татко Бийо се оттегли, след като целуна детето си. Само че се оттегли със смръщени вежди и мрачен поглед, мърморейки:
— Хайде, хайде, виждам, че наистина е било време да се прибирам.
И влезе в кухнята, където жена му го последва машинално. Питу щеше да ги последва, когато докторът го дръпна за дрехата и му каза:
— Не напускай фермата, трябва да говоря с теб.
Питу, много учуден, се обърна и поиска да разбере от доктора с какво може да му бъде полезен. Но последният тайнствено постави пръста си на устата като знак да запази мълчание. Така че Питу остана прав в кухнята, там, където си беше, подражавайки по един повече смешен, отколкото поетичен начин на онези антични божества, чиито нозе, врастнали в камъка отбелязват за собствениците границите на техните ниви. Когато изминаха пет минути, вратата на стаята на Катрин се отвори отново и се чу гласът на доктора, викащ Питу.