52.
Питу географ
Докато Питу пиеше, докато Питу смилаше храната си, докато Питу размишляваше, майка Коломб бе взела преднина по пътя и беше влязла в пощата.
Но Питу изобщо не се обезпокои от този факт. Пощата беше разположена срещу онова, което наричаха улица „Нова“, една уличка, която водеше към онази част на парка, където е разположена Алеята на въздишките — с петнайсет разкрача щеше да настигне майка Коломб.
Той направи тези петнайсет разкрача и стигна до прага на пощата точно когато майка Коломб излизаше с неговия пакет писма в ръка. Сред всички тези писма имаше едно сгънато и затворено в елегантен плик и кокетно запечатано с восъчен печат. Това писмо носеше адреса на Катрин Бийо. Беше очевидно, че това е писмото, което Катрин очакваше.
Според договорните условия това писмо беше връчено от раздавачката на купувача на ечемична захар, който на мига потегли за Писльо, радостен и тъжен едновременно — радостен от щастието, което щеше да донесе на Катрин, тъжен от това, че щастието на девойката идваше от един извор, чиято вода се струваше твърде горчива на устните му.
Но въпреки тази горчивина пратеникът представляваше такава превъзходна натура, че за да занесе по-бързо това проклето писмо, той неусетно премина от ходом в тръс, а от тръс в галоп.
На петдесетина крачки от фермата той изведнъж се спря, помисляйки с основание, че ако пристигне така, задъхан и целия в пот, можеше да вдъхне недоверие на татко Бийо, който изглежда беше стъпил на тесния и трънлив път на подозрението.
Така че той реши да измине, с риск да закъснее една-две минути, с по-спокойна крачка пътя, който му оставаше. И за тази цел вървеше с важността на едно от онези доверени лица от трагедия, на каквото доверието на Катрин го беше уподобило, когато, минавайки пред стаята на младата болна, той забеляза, че болногледачката, несъмнено за да пусне малко свеж въздух в стаята, беше открехнала прозореца. Питу пъхна най-напред носа си, а след него и окото си в процепа. Повече не можа поради куката на прозореца. Но и това му стигна, за да види Катрин будна и чакаща го и беше достатъчно за Катрин, за да види как Питу с тайнствен вид и прави знаци.
— Писмо!… — избъбри девойката. — Писмо!
— Шът!… — каза Питу.
И като се огледа наоколо с погледа на бракониер, който иска да заблуди всички горски пазачи от околията, и видя, че е съвсем сам, той хвърли писмото през процепа и то с такава ловкост, че то падна точно в стъкления съд, който тази, която го очакваше, беше сложила до възглавницата си.
После, без да чака благодарността, която нямаше да му се размине, той се прехвърли обратно назад и продължи да следва пътя към портата на фермата, на чийто праг намери Бийо.
Ако нямаше нещо като извивка на стената, арендаторът би могъл да види станалото току-що и само Бог знае, с настроението, в което изглежда беше, какво би се случило, ако увереността заменеше простото подозрение. Честният Питу не очакваше да налети лице в лице на арендатора и почувства как въпреки желанието си се изчервява до уши.
— О, господин Бийо! — каза той. — Наистина ме уплашихте!…
— Да уплаша тебе, Питу!… Един капитан от Националната гвардия!… Един победител от Бастилията! Да те уплаша!…
— Какво искате! — каза Питу. — Има и такива моменти. Проклятие! Когато не си предупреден…
— Да… — каза Бийо — и когато си очаквал да срещнеш дъщерята, но срещаш бащата, нали?…
— О, господин Бийо! Няма такова нещо! — каза Питу. — Не съм очаквал да срещна госпожица Катрин. О, не! Макар и да е все по-добре и по-добре, както се надявам, тя е още твърде болна, за да се надигне.
— Нямаш ли нещо да й казваш? — попита Бийо.
— На кого?
— На Катрин…
— И още как. Имам да й съобщя, че доктор Рейнал каза, че ще бъде добре и че ще дойде през деня. Но някой друг може да й го каже също толкова добре, колкото и аз.
— Впрочем ти би трябвало да си гладен, нали?
— Гладен ли?… — каза Питу. — Пфу!
— Как така не си гладен? — провикна се арендаторът.
Питу усети, че е изрекъл глупост. Питу, който в осем часа сутринта не е гладен, това е нарушение на равновесието в природата.
— Разбира се, гладен съм! — каза той.
— Е, добре тогава, влез и яж. Надничарите вече са започнали да закусват и трябва да са ти запазили място.
Питу влезе, а Бийо го проследи с очи, макар добродушието му почти да беше разсеяло подозренията му. Той го видя да сяда в горния край на масата и да напада хляба и чинията със сланина така, сякаш в стомаха си нямаше две самунчета меден хляб, четири пръчки ечемична захар и една пинта вода.
Наистина, по всяка вероятност стомахът на Питу вече беше отново празен. Героят не умееше да прави много неща наведнъж, но което правеше, го правеше добре. Натоварен от Катрин с поръчка, той я беше изпълнил по най-добрия начин. Поканен от Бийо да хапне, той похапваше добре.