Що се отнася до Катрин, ние го бяхме казали, макар изразът на лицето на Бийо по отношение на нея да се беше посмекчил, тя чувстваше не по-малко как родителското недоверие не я изпуска от поглед нито за миг, подобно на подплашен пазач. От това следваше, че през нейните дълги и неспокойни зимни нощи тя се питаше дали би предпочела Изидор да се бе върнал в Бурсон, или да си стои далеч от нея.
Майка Бийо отново бе продължила заниманията си — мъжът й се бе завърнал, дъщеря й беше възстановила здравето си. Тя не поглеждаше по-далеч от този ограничен хоризонт и би й бил необходим поглед, далеч по-опитен от нейния, за да открие в дъното на ума на съпруга си подозрението, а в дъното на сърцето на дъщеря си безпокойството.
Питу, след като беше вкусил с гордост, примесена с тъга, своя триумф на капитан, беше изпаднал в обичайното си състояние, сиреч в тиха и доброжелателна меланхолия. Следващ обичайното си разписание, той сутрин посещаваше майка Коломб. Ако нямаше писма за Катрин, се връщаше тъжно в Арамон, тъй като си мислеше, че след като този ден Катрин няма да получи писмо от Изидор, то не би имала и случай да помисли за този, който ги донася. Ако пък, напротив, имаше писмо, той го поставяше с религиозна почит в хралупата на върбата и често се връщаше много по-тъжен, отколкото в дните, когато нямаше писмо, защото съобразяваше, че Катрин мисли за него само косвено, и то защото хубавият благородник, когото Декларацията за правата на човека бе успяла да лиши от титлата му, но не бе могла да го лиши от грация и елегантност, е пътеводната нишка, посредством която усещаше почти болезненото чувство на спомена.
При все това, както лесно се разбира, Питу изобщо не беше пасивен вестоносец и въпреки че си мълчеше, не беше сляп. След разпита за Торино и Сардиния, който му разкри целта на пътуването на Изидор, той се досети по клеймото на писмата, че младият благородник е в столицата на Пиемонт. В един хубав ден писмото носеше клеймо Лион вместо Тюрен, а два дни по-късно, сиреч на 25 декември, пристигна писмо, носещо клеймо Париж вместо Лион.
Тогава, без да има нужда много да напряга своята проницателност, Питу беше разбрал, че виконт Изидор дьо Шарни бе напуснал Италия и се беше завърнал във Франция. Сега, след като беше достигнал веднъж до Париж, беше очевидно, че няма да се забави да пристигне от Париж в Бурсон.
Сърцето на Питу се сви. Той беше взел решение да бъде предан, но това не правеше сърцето му безчувствено към различните емоции, които го връхлитаха.
Така, в деня, когато пристигна писмото с клеймо от Париж, Питу, за да си намери предлог, реши да отиде и да постави примки в района на Вълчите метличини, където го видяхме да действа така плодоносно в началото на това съчинение.
Обаче фермата Писльо беше разположена точно на пътя от Арамон към онази част на гората, която наричаха Вълчите метличини. Значи нямаше нищо странно в това Питу да спре там на минаване. Той избра да спре там в часа, когато Бийо правеше следобедната си обиколка на полето.
По навик Питу минаваше напряко през долината, отивайки от Арамон към главния път от Париж за Виле-Котре, от главния път до фермата в Нуе и от фермата в Нуе през урвите стигаше до Писльо. После, заобикаляйки зидовете на фермата, преминаваше покрай пасищата и оборите, за да стигне най-накрая голямата порта на входа, от другата страна на която се издигаха жилищните постройки.
И този път той пак мина по обичайния си път.
Стигнал до портата на фермата, той се огледа наоколо, както би могъл да направи Бийо, и забеляза Катрин на прозореца на стаята й.
Катрин изглежда чакаше. Погледът й блуждаеше, без да се спира на нито една определена точка, пробягваше по цялата дължина на гората, простираща се между пътищата от Виле-Котре за Ла Ферте-Милон и от Виле-Котре за Бурсон.
Питу изобщо не се мъчеше да изненада Катрин. Той застана така, че тя да го види и погледът на младото момиче се спря върху него. Тя му се усмихна. Питу не беше за Катрин нищо повече от приятел или по-скоро Питу беше станал за нея нещо повече от приятел. Питу беше нейният довереник.
— Вие ли сте, скъпи Питу — каза девойката, — кой добър вятър ви довя насам?
Питу показа примките, навити около китката му.
— Хрумна ми да ви уредя да хапнете две крехки и ароматни зайчета, госпожице Катрин, и понеже най-хубавите са във Вълчите метличини поради мащерката, която расте там в изобилие, тръгнах доста по-рано, за да ви видя на минаване и да ви попитам как сте със здравето.
Отначало Катрин посрещна с усмивка вниманието от страна на Питу. После, след като отвърна с усмивка на първата част от речта му, отвърна на втората с думи: