— Да, господин Бийо — каза смирено Питу, хвърляйки поглед към Бийо и Катрин едновременно, — за това съм дошъл, за нищо друго, кълна ви се.
— Е, добре, тогава какво чакаш?
— Е, тогава тръгвам, господин Бийо.
И той излезе през вратата, водеща към двора, докато Катрин, разплакана, се прибра в стаята си и спусна резето след себе си.
— Да — прошепна Бийо, — да, затваряй се, нещастнице! Няма значение, защото няма да застана в засада в тази посока.
58.
Как Питу спаси Катрин
Питу излезе от фермата съвсем зашеметен. Единствено в думите на Катрин бе видял светлина, след като всичко бе обгърнато за него дотогава в пълен мрак и тази светлина го беше ослепила.
Питу беше научил това, което искаше да узнае, и дори повече. Той знаеше, че виконт Изидор дьо Шарни е пристигнал сутринта в Бурсон и че ако се осмелеше да дойде, за да види Катрин, рискуваше да бъде посрещнат с пушечен изстрел.
Така за него вече не оставаше място за съмнение: думите на Бийо, отначало неясни, се бяха изяснили от единствените думи, изречени от Катрин. Вълкът, който бяха видели предната година да скита около пасището, за който мислеха, че си е отишъл завинаги и който отново бяха видели тази сутрин близо до сечището на Ивор, по пътя от Париж за Бурсон, беше виконт Изидор дьо Шарни.
С тази цел беше почистена пушката, за него бяха отлети куршумите.
Както се вижда, ставаше лошо.
Питу, който имаше понякога, когато случаят го налагаше, силата на лъв, притежаваше почти винаги предпазливостта на змията. В нарушение на закона от деня, в който бе достигнал съзнателна възраст, по отношение на полските пазачи, под носа на които беше опустошавал овощните градини, заградени със стобори, или плодните дървета в полето, в нарушение на закона по отношение на горските пазачи, по петите на които беше залагал своите лепкави пръчки за ловене на птици и своите примки, той беше придобил навика да размишлява задълбочено и да решава бързо, което при всички случаи, когато беше изпадал в опасност, му беше позволявало да се измъкне от цялата история по възможно най-добрия начин. Така че и сега, както и друг път, като призова на помощ способността си за бързи решения, той незабавно реши да потегли към гората, разположена на около осемдесет крачки от фермата.
Гората е убежище и в това убежище, където е лесно да останеш незабелязан, можеше да се размишлява спокойно.
Както се вижда, в този случай Питу промени обичайния ход на нещата, поставяйки бързото решение преди задълбочения размисъл. Но Питу със своята природна интелигентност беше разбрал най-важното. А най-важното за него беше да има убежище. Така че се отправи към гората с такъв безгрижен вид, сякаш в главата му нямаше цял куп мисли, и я достигна, имайки сили да не хвърли нито един поглед назад.
Наистина, щом сметна, че от фермата не могат да го видят, той се наведе, сякаш за да опипа връзката на гетата си и с глава между краката проучи хоризонта. Хоризонтът беше чист и изглеждаше, че поне в момента не съществува никаква опасност. Като видя това, Питу се изправи и с един скок се намери в гората.
Гората беше царството на Питу. Там той беше у дома си. Там той бе свободен. Там той беше цар. Цар, като катерицата, чиято ловкост притежаваше, като лисицата, чието лукавство му бе присъщо, като вълка, подобно на който очите му виждаха в нощта.
Но в този час той нямаше нужда нито от ловкостта на катерицата, нито от хитростта на лисицата, нито от виждащите в тъмнината очи на вълка.
Просто Питу трябваше да пресече по диагонал онази част от гората, в която беше навлязъл, и да се върне в онзи край, където тя се простираше по цялата дължина на фермата.
На шейсет-седемдесет крачки разстояние Питу щеше да види всичко, което щеше да стане. На шейсет-седемдесет крачки разстояние Питу не се боеше от нито едно същество, каквото и да било то, принудено да си служи, за да се придвижва и напада, с ръцете и краката си.
Няма нужда да казваме, че не се боеше дори от конник, понеже не би се намерил никой, който би могъл да измине и стотина крачки в гората по пътищата, по които би го превел Питу. Така че в гората Питу не можеше да намери сравнение, достатъчно презрително, за да изкаже презрението му към някой конник. Питу се излегна с цялата си дължина в един гъсталак от издънки и като облегна врата си на един чатал, се замисли дълбоко.
Той си мислеше, че е негов дълг да попречи, доколкото му е възможно, на чичо Бийо да изпълни ужасното отмъщение. Първият начин, който дойде в ума на Питу, беше да изтича в Бурсон и да предупреди господин Изидор за опасността, която го очакваше, ако рискува да се покаже около фермата.