Но почти веднага той съобрази две неща.
Първото беше, че не бе получил от Катрин поръчение да направи това.
Второто — че опасността би могла да не възпре господин Изидор.
После, можеше ли Питу да бъде уверен, че виконтът, чието намерение несъмнено беше да се прикрива, ще дойде по пътя, предназначен за коли, а нямаше да мине по някоя от малките пътеки, по които минаваха, за да скъсят пътя си, дърварите и горските работници?
Впрочем, ако Питу тръгнеше да търси Изидор, щеше да изостави Катрин, а като си помислеше, Питу щеше да бъде ядосан, ако на виконта се случеше нещастие, но би бил отчаян, ако нещастие застигнеше Катрин.
Това, което му се стори най-мъдро, беше да остане където е и ако се случи нещо извънредно, да действа според обстоятелствата. Докато чакаше, очите му се насочиха към фермата, втренчени и блестящи като на някоя дива котка, която дебне плячката си.
Първото раздвижване, което стана, беше излизането на дядо Клуис. Питу го видя да се сбогува с Бийо под стряхата на портата за коли, после го видя да минава, накуцвайки, покрай стената и да изчезва по посока на Виле-Котре, който трябваше да пресече или заобиколи, за да се прибере в колибата си, отдалечена почти на левга и половина от Писльо.
В момента, когато излизаше, здрачът започна да пада.
Понеже дядо Клуис беше само второстепенно действащо лице, нещо като фигурант, в драмата, която се разиграваше, Питу му отдели съвсем незначително внимание, следвайки го с поглед, за успокоение на съвестта, до момента, в който той изчезна зад ъгъла на стената, след което върна обратно погледа си към центъра на постройката, сиреч натам, където бяха прозорците и портата за коли.
След миг един от прозорците се освети — беше този на стаята на Бийо. От мястото, където беше Питу, погледът му проникваше чудесно в стаята. Така че Питу можа да види как Бийо, прибрал се в стаята си, зарежда пушката с всички предпазни мерки, препоръчани му от дядо Клуис.
През това време нощта се бе спуснала напълно.
След като зареди пушката си, Бийо загаси светлината и придърпа двата капака на прозореца, но така, че останаха само притворени, така че без съмнение погледът му да може да обхожда околностите през оставения процеп.
От прозореца на Бийо, разположен най-отпред, не се виждаше, както мислим, че вече сме споменавали, поради един ъгъл, образуван от зидовете на оградата на фермата, прозорецът на стаята на Катрин, разположена на приземния етаж. Но се виждаше изцяло пътят за Бурсон и целият отрязък от гората, който се закръгляше от планината Ла Ферте-Милон до мястото, което наричаха Сечището на Ивор.
Дори без да вижда прозореца на Катрин, предполагайки, че тя ще излезе през него, опитвайки се да достигне гората, Бийо можеше да я забележи в момента, когато тя навлезеше в района, обхванат от погледа му. Само че тъй като нощният мрак все повече и повече се сгъстяваше, ако Бийо би видял някоя жена, би могъл да се усъмни, че това е Катрин, но не разполагаше със сигурен начин да разпознае дали това е Катрин.
Предварително излагаме тези заключения, понеже те са онези, които правеше Питу.
Питу не се и съмняваше, че щом нощта падне напълно, Катрин ще се опита да излезе, за да предупреди Изидор. Без да изпуска напълно от очи прозореца на Бийо, погледът му бе втренчен най-вече в прозореца на Катрин.
Питу не се лъжеше. Щом нощта достигна една степен на тъмнина, която се стори задоволителна на девойката, Питу, за когото казахме, че тъмнината не съществуваше, видя да се отваря бавно прозорецът на Катрин. После тя прекрачи през перваза, притвори крилото на прозореца и се плъзна покрай цялата дължина на стената.
Нямаше опасност девойката да бъде видяна, докато следваше тази линия. И ако се предположеше, че има работа във Виле-Котре, тя би могла да стигне незабелязана. Но ако, напротив, тя имаше работа по посока на Бурсон, нямаше начин да не навлезе в района, който се виждаше от прозореца на баща й.
Стигнала до края на стената, тя се поколеба няколко секунди, така че Питу за миг се надяваше, че ще поеме към Виле-Котре, а не към Бурсон. Но изведнъж колебанието й изчезна и навеждайки се, за да се прикрие, доколкото е възможно, от чужди очи, тя пресече пътя и се затича по една пътека, достигаща чрез една извивка до гората, която продължаваше под дърветата и се сливаше след около четвърт левга с пътя за Бурсон. Тази пътека свършваше на един малък кръстопът, наречен кръстопътят Бурж-Фонтен.
Щом Катрин стъпи на пътеката, пътят, по който беше тръгнала, и намеренията й бяха толкова ясни за Питу, че той повече не се занимаваше с нея, а само с притворените капаци, през чийто процеп, сякаш през бойницата на някоя крепост, погледът се прехвърляше от единия до другия край на гората.