Целият този район, обхванат от погледа на Бийо, беше абсолютно пуст с изключение на един овчар, прибиращ стадото си. Така че щом Катрин навлезе в този район, макар че нейната черна наметка я правеше почти невидима, при все това тя не можа да убегне от пронизващия взор на арендатора.
Питу видя капаците да се разтварят, главата на Бийо да се показва в процепа и да остава за миг съсредоточена и неподвижна, сякаш се беше усъмнил в този мрак в това, което виждаха очите му. Но кучетата на овчаря се затичаха по посока на тази сянка и когато, излайвайки няколко пъти се върнаха при господаря си, Бийо вече не се съмняваше, че тази сянка е била Катрин. Когато се приближиха до нея, кучетата я познаха и спряха да лаят.
Няма защо да казваме, че всичко това Питу разбираше толкова ясно, сякаш предварително беше в течение на различните случки в драмата. Той видя, че капаците на прозореца в стаята на Бийо се затварят и се отваря портата за коли.
Наистина, след няколко секунди портата се отвори и докато Катрин стигне до покрайнините на гората, Бийо, с пушка на рамо, тръгна с едри крачки към гората по пътя за Бурсон, където свършваше след четвърт левга пътеката, следвана от Катрин. Той нямаше нито миг за губене, ако не искаше след десет минути девойката да се намери лице в лице с баща си! Питу разбра това.
Той се надигна, заподскача през сечището като подплашено козле и пресичайки гората по диагонал, обратно на това, което беше направил първия път, се оказа край пътеката в момента, когато се чуваха забързаните стъпки и задъханото дишане на девойката. Питу спря и се скри зад ствола на един дъб.
След десетина секунди Катрин премина на две крачки от дъба. Питу изскочи, прегради пътя на девойката и в същото време се назова. Беше преценил необходимостта да извърши едновременно трите действия, за да не изплаши твърде много Катрин. И наистина, тя нададе само слаб вик и като се спря, цялата трепереща, каза:
— Вие тук, господин Питу!… Какво искате от мен?
— В името на Бога, нито крачка повече, госпожице! — каза Питу, сплитайки умолително ръце.
— И защо така?
— Защото баща ви знае, че сте излязла. Защото върви по пътя за Бурсон с пушката си. Защото ви чака на кръстопътя Бурж-Фонтен!
— Но той, той!… — каза Катрин, почти объркана. — Той как ще бъде предупреден?…
И тя направи опит да продължи пътя си.
— Дали ще бъде повече предупреден — каза Питу, — когато баща ви може да ви прегради пътя?
— Какво да правим?
— Върнете се, госпожице Катрин, приберете се в стаята си. Ще застана в засада около прозореца ви и когато видя господин Изидор, ще го предупредя.
— Ще направите ли това, скъпи господин Питу?
— За вас ще направя всичко, госпожице Катрин! Ах! Защото много ви обичам, вървете!
Катрин му стисна ръцете. После, след секунда на размисъл, каза:
— Да, имате право, отведете ме.
И сякаш краката й бяха започнали да й изневеряват, тя пъхна ръката си под тази на Питу, който я накара да поеме — той вървейки, а тя тичайки, — обратно по пътя към фермата.
Десет минути по-късно Катрин се прибра в стаята си, без да бъде видяна от някого, и затваряше прозореца след себе си, докато Питу й показваше туфата върби, в която щеше да бди и да чака.
59.
Засада за вълка
Туфата върби, разположена на едно малко възвишение на двайсет-двайсет и пет крачки от прозореца на Катрин, господстваше над нещо като ров, притиснал между отвесните си брегове на седем-осем стъпки дълбочина една тъничка струйка течаща вода. Тази рекичка, която извиваше по протежение на пътя, на места беше засенчена от върбалаци, подобни на туфата, за която споменахме, сиреч от дървета, приличащи най-вече през нощта на онези джуджета, които носят над малкото си тяло голяма разчорлена глава.
В последното от тези изкорубени от времето дървета Питу бе поставял всяка сутрин писмата на Катрин и тя беше идвала да си ги вземе, щом видеше баща си да се отдалечава в обратна посока.
И така Питу, от своя страна, и Катрин от нейна, бяха взимали толкова предпазни мерки, че вината за разкриването на заговора изобщо не беше тяхна. Беше чиста случайност, че тази сутрин овчарят на фермата се бе оказал на пътя на Изидор. Овчарят беше съобщил за завръщането на виконта като за незначителна новина. Това потайно завръщане, станало в пет часа сутринта, се бе видяло повече от подозрително на Бийо. Откакто се беше върнал от Париж, откакто Катрин беше боледувала, откакто доктор Рейнал му беше наредил да не влиза в стаята на болната, докато тя бълнува, той беше убеден, че виконт дьо Шарни е любовник на дъщеря му. И понеже виждаше в края на тази връзка само безчестие, защото господин виконт дьо Шарни никога нямаше да се ожени за Катрин, той реши да отмие срама от безчестието с кръв.