Никой не знаеше къде е Изидор дьо Шарни и този, който би й отговорил, че в този час той отвежда една малка селянка, неговата любовница, в една скромна къща, изградена на склона на планината Белвю, сигурно би я накарал да свие рамене, ако сърцето й не се свиваше от ревност.
Кой знае дали наистина наследничката на Цезарите не би дала трона и короната си, не би се съгласила да бъде една невежа селянка, дъщеря на невеж арендатор, за да бъде обичана от Оливие така, както Катрин бе обичана от Изидор?
Несъмнено тези мисли се премятаха в ума й, когато Мирабо, улавяйки един от нейните двусмислени погледи, наполовина като небесен лъч, наполовина буреносна светкавица, не можа да се сдържи и да не каже високо:
— За какво ли си мисли чародейката?
Ако Калиостро би бил наоколо, за да чуе думите му, би могъл да му отговори: „Тя мисли за фаталната машина, която я накарах да види в замъка Таверне в една гарафа и която тя позна една вечер, нарисувана от перото на доктор Жилбер.“ И големият пророк, който толкова рядко се лъжеше, би се излъгал. Тя мислеше за отсъстващия Шарни и за угасналата любов.
И това ставаше при звука на петстотин барабана и две хиляди музикални инструмента, които едва се чуваха сред виковете: „Да живее кралят! Да живее законът! Да живее нацията!“
Изведнъж настана пълна тишина. Кралят беше седнал, както и председателят на Националното събрание.
Двеста свещеници, облечени в бели стихари, вървяха към олтара, предшествани от епископа на Отюн, господин Дьо Талейран, покровителя на всички, полагащи клетви в миналото, настоящето и бъдещето. Той се изкачи по стъпалата на олтара с куция си крак.
Литургия, отслужена от епископа на Отюн! Ние забравихме да споменем това в числото на лошите предзнаменования.
В този момент бурята удвои силата си. Би могло да се каже, че небето протестираше срещу този мним свещеник, който щеше да оскверни светото жертвоприношение на литургията, давайки като дарохранителница на Господа една гръд, която щеше да бъде омърсена с толкова лъжливи клетви в бъдеще. Флаговете на департаментите и трицветните знамена, приближени до олтара, образуваха един вълнуващ се пояс, който югозападният вятър раздвижваше и развяваше, смесвайки хиляди цветове.
Когато литургията свърши, господин Дьо Талейран слезе няколко стъпала по-долу и благослови националното знаме и флаговете на осемдесет и трите департамента. После започна свещената церемония по клетвата.
Лафайет се закле пръв от името на Националната гвардия на кралството. Председателят на Събранието се закле след него от името на Франция. Кралят се закле трети в своето собствено име. Лафайет слезе от коня, премина пространството, отделящо го от олтара, изкачи се по стъпалата му, извади шпагата си и като опря върха й в евангелието, каза с твърд и уверен глас:
— Ние се заклеваме да бъдем винаги верни на нацията, на закона и на краля. Да пазим с всички сили конституцията, постановена от Националното събрание и приета от краля. Да закриляме, съгласно законите, сигурността на личността и собствеността, зърнения оборот и прехраната във вътрешността на кралството и обществените налози, под каквато и форма да съществуват. Да останем единни с всички французи чрез неразривните връзки на братството.
По време на този обет цареше пълна тишина. Едва бе свършил и прогърмя залп от сто оръдия, даващ сигнал на съседните департаменти.
Тогава по стените на укрепения град избухна една огромна светкавица, последвана от онзи заплашителен гръм, изобретен от хората, който, ако превъзходството се мери по разрушенията, които причинява, отдавна е победил онзи, сътворен от Бога.
Сякаш кръгове, породени от камък, хвърлен сред езеро, които се разширяват, докато достигнат брега, всеки кръг от пламък, всеки тътен на гърма се разширяваше по същия начин, тръгвайки от центъра към периферията, от Париж към границата, от сърцето на Франция към чужбина.
После, на свой ред, стана прав и председателят на Националното събрание, заедно с всички депутати около него и каза:
— Заклевам се да бъда верен на нацията, на закона и на краля и с всичката си власт да пазя конституцията, постановена от Националното събрание и приета от краля…
Едва бе довършил и блесна същият пламък, отекна същият гръм и се затъркаля от ехо на ехо към всички краища на Франция.
Беше ред на краля. Той стана. Тишина! Слушайте всички с какъв глас ще произнесе националния обет този, който го предава в сърцето си още докато го произнася. Внимавайте, сир! Облаците се разкъсват и слънцето се появява. Слънцето е окото на Бога! Бог ви гледа.
— Аз, кралят на французите — каза Луи XVI, — се заклевам да използвам цялата власт, дадена ми от конституционния закон на държавата, за да пазя конституцията, постановена от Националното събрание и приета от мен, и да правя така, че да се изпълняват законите.