Както казахме, Питу го накара да повтори два пъти думите си и понеже при втория път нямаше начин да сбърка, беше принуден да преглътне, да върне в кошницата парчето кълцано свинско, което си беше отрязал, и да постави внимателно в ъгъла на фиакъра бутилката, така че виното да не се разлее.
После, съвсем смаян от приключението, той последва портиера. Но смайването му се удвои, когато видя, че в преддверието го очаква една красива дама, която, притискайки до гърдите си Себастиен и протягайки му ръка, му каза на него, на Питу:
— Господин Питу, току-що ме накарахте да изпитам толкова голяма и неочаквана радост, като ми доведохте Себастиен, че поисках да ви благодаря лично.
Питу гледаше, Питу фъфлеше, но Питу остави ръката на красивата дама протегната към него.
— Вземи тази ръка и я целуни, Питу — каза Себастиен, — майка ми го позволява.
— Майка ти? — каза Питу.
Себастиен направи утвърдителен знак с глава.
— Да, негова майка — каза Андре, с поглед, греещ от радост. — Неговата майка, при която го доведохте отново след девет месеца отсъствие. Неговата майка, която го е виждала само един път и която, с надеждата, че ще й го доведете пак, не иска да има тайни от вас, макар и тези тайни да я погубят, ако се разчуят.
Всеки път, щом човек се обърнеше към сърцето или предаността на Питу, можеше да бъде сигурен, че добрият момък ще направи всичко, което е по силите му, за честта на този човек.
— О, госпожо! — извика той, улавяйки и целувайки ръката, която графиня Дьо Шарни му подаваше. — Бъдете спокойна, вашата тайна е тук.
И като се изправи, постави с известно достойнство ръка на сърцето си.
— Сега, господин Питу — продължи графинята, — синът ми каза, че не сте обядвали. Влезте в трапезарията и докато аз си поговоря с моя Себастиен — вие ще се съгласите да подарите това щастие на една майка, нали, — там ще ви сервират и вие ще бъдете обезщетен за загубеното време.
И като възнагради Питу с един от онези погледи, които не бе отправяла никога и на най-богатите сеньори от двора на Луи XV или от двора на Луи XVI, тя увлече Себастиен през салона към спалнята, оставяйки Питу, все още твърде смаян, да чака изпълнението на току-що даденото му обещание.
След няколко секунди това обещание беше изпълнено. Два котлета, една студена кокошка и едно гърненце с конфитюр бяха поставени на масата до бутилка вино от Бордо и една чаша със столче от венециански кристал, тънък като муселин, и купчина чинии от китайски порцелан. Въпреки елегантността на сервирането, не бихме се осмелили да кажем, че Питу не съжаляваше за своя хляб от две ливри, кълцаното свинско и бутилката си вино със зелен печат.
Както разрязваше кокошката си, след като беше погълнал двата котлета, вратата на трапезарията се отвори и един млад благородник се появи, готвейки се да я пресече, за да достигне до салона. Питу вдигна глава, младият благородник наведе поглед и двамата се познаха едновременно и нададоха вик от разпознаването:
— Господин виконт дьо Шарни!
— Анж Питу!
Питу стана, сърцето му блъскаше силно. Видът на младежа му припомни най-мъчителните чувства, които бе изпитвал някога. Що се отнася до Изидор, видът на Питу не му напомни абсолютно нищо, освен задължението, което Катрин беше казала, че има към добрия момък.
Той не знаеше и дори не допускаше мисълта за дълбоката любов, която Питу изпитваше към Катрин. Любов, в която Питу бе имал сила да почерпи своята преданост. Изидор пристъпи към Питу, у когото въпреки униформата му и двойните еполети навикът го караше да вижда селянина от Арамон, бракониера от Вълчите метличини, момчето от фермата на Бийо.
— А, това сте вие, господин Питу! — каза той. — Радвам се да ви срещна, за да ви изкажа всичките си благодарности за услугите, които ни оказахте.
— Господин виконте — каза Питу с глас, който беше достатъчно твърд, въпреки че чувстваше как цялото му тяло трепери, — тези услуги ги правех в името на госпожица Катрин и само за нея.
— Да, до момента, когато узнахте, че ме обича. От този момент трябваше да поема своята част от услугите и понеже, както за да получавате моите писма, така и за да накарате да построят тази малка къщичка в Клуисовия камънак, вие е трябвало да похарчите нещо…
И Изидор поднесе ръка към джоба си сякаш за да изпита нагледно съвестта на Питу. Но той го спря.
— Господине — каза с известно достойнство, което понякога можеше да учуди някого, открил го в него, — когато мога, правя услуги, но не искам да ми ги плащат. Впрочем, повтарям ви, тези услуги съм правил само за госпожица Катрин. Госпожица Катрин е моя приятелка. Ако тя смята, че ми дължи нещо, ще уреди този дълг спрямо мен. Но вие, господине, вие не ми дължите нищо, понеже всичко съм направил за госпожица Катрин и нищо за вас. Така че няма какво да ми предлагате.