Един гоблен се полюшваше на няколко крачки оттам пред една врата. Бийо тръгна право срещу този гоблен, отметна го и попадна в една голяма кръгообразна подземна зала, където вече се бяха събрали към петдесетина души.
Нашите читатели вече са слизали в тази зала преди петнайсет-шестнайсет години по стъпките на Русо.
Както по времето на Русо, стените бяха облицовани с червено и бяло платно, върху което се преплитаха пергелът, триъгълникът и нивелирът.
Една-единствена лампа, окачена на свода, хвърляше бледа светлина, която достигаше до средата на кръга, но все пак беше недостатъчна, за да освети онези, които не желаеха да бъдат познати и се придържаха към неосветената част.
Един подиум, до който се достигаше по четири стъпала, очакваше ораторите или тези, които щяха да бъдат тържествено приети в обществото, и върху този подиум, в най-приближената до стената част бяха самотното бюро и един фотьойл за председателя.
За няколко минути залата се напълни, така че не можеше да има движение. Това бяха хора от всички съсловия, от всякакво положение, от селянин чак до принц, които пристигаха един по един, както бе пристигнал Бийо, и които, без да се познават или познавайки се, заемаха места случайно или според симпатиите си.
Всеки от тези хора носеше под дрехата или наметката си било масонска престилка, ако беше обикновен масон, било ешарфа на илюминатите, ако беше едновременно масон и илюминат, сиреч приобщен към великото тайнство.
Само трима души не носеха този последен знак и имаха само масонски престилки.
Единият беше Бийо. Другият беше един едва двайсетинагодишен младеж. И накрая третият, един човек на около четирийсет и две години, който, ако се съдеше по маниерите му, принадлежеше към висшите класи на обществото.
Няколко секунди след като този последният влезе, без да предизвика с влизането си повече шум, отколкото пристигането и на най-обикновения член на това общество, една замаскирана врата се отвори и се появи председателят, носещ едновременно знаците и на Великия Ориент, и на Великата Коптска ложа.
Бийо нададе лек вик от учудване — този председател, пред когото всички склониха глави, беше не някой друг, а неговият федерат от Бастилията. Той се изкачи бавно на подиума и като се обърна към събранието, каза:
— Братя, за днес имаме да направим две неща. Аз трябва да приема трима нови посветени; да ви дам отчет за работата си от деня, когато я започнах, та до днес. Защото работата става от ден на ден по-трудна и вие трябва да знаете дали продължавам да бъда достоен за вашето доверие, а аз да зная дали продължавам да го заслужавам. Защото, приемайки от вас светлината и изпращайки ви я отново, аз мога да вървя по мрачния и ужасен път, по който съм тръгнал. Така че нека водачите на ордена останат сами в тази зала, за да пристъпим към приемането или отхвърлянето на тримата нови членове, които са застанали пред нас. После, след като тези трима нови членове бъдат приети или отхвърлени, всички ще се върнат в залата, от първия до последния. Защото не само пред висшия кръг искам да изложа това, което съм направил, и да получа укорите ви или да поискам благодарност.
При тези думи се отвори една врата срещу онази, която вече се бе разкрила. През нея се виждаха широки сводести дълбини, подобни на подземието на древна базилика, и тълпата премина там мълчаливо, като процесия от привидения под аркадите, едва осветени тук-таме от медни лампи, чиято светлина беше достатъчна само за да направи, както е казал поетът, сенките видими.
Само трима души останаха. Това бяха тримата души, които трябваше да бъдат приети в обществото. Случайността бе направила така, че те се бяха облегнали на стената на почти равни разстояния един от друг. И тримата се гледаха с учудване, защото чак тогава разбраха, че те бяха трите главни действащи лица на заседанието.
В този миг вратата, през която беше влязъл председателят, се отвори отново. На свой ред влязоха шестима души с маски и застанаха трима отдясно и трима отляво на фотьойла.
— Нека номер две и три излязат за момент — каза председателят. — Никой, освен върховните водачи, не трябва да познава тайните на приемането или отхвърлянето на един брат масон от ордена.
Младежът и мъжът с аристократичния вид се оттеглиха, излизайки в коридора, откъдето бяха влезли. Бийо остана сам.
— Приближи се — каза му председателят след миг на мълчание, който имаше за цел да даде време на другите двама кандидати да се оттеглят.
Бийо се приближи.
— Какво е твоето име сред непосветените? — попита го председателят.
— Франсоа Бийо.
— Какво е името ти сред посветените?