Тя почтително поздрави кралицата и се оттегли бавно и тържествено с походка на статуя, ако статуите можеха да вървят.
7.
Пътят за Париж
През същата вечер, когато се бяха случили гореспоменатите събития, едно друго събитие, не по-малко важно от тях, разбуни целия колеж на абат Фортие.
Себастиен Жилбер беше изчезнал към шест часа вечерта и към полунощ, въпреки старателното претърсване на сградата от абат Фортие и сестра му, госпожица Александрин Фортие, той не беше открит.
Попитаха всеки един и никой не знаеше какво се е случило.
Единствено на леля Анжелик на излизане от църквата, където беше отишла да подреди столовете към осем часа вечерта, й се беше сторило, че го е видяла да тръгва по уличката, минаваща покрай църквата на затвора, и да тича към Цветната градина.
Това, вместо да успокои абат Фортие, го притесни още повече. Той познаваше странните халюцинации, които имаше Себастиен, когато тази жена, която той наричаше своя майка, му се явеше. Няколко пъти по време на разходка абатът, който бе предупреден за този вид замайване, проследяваше детето с очи, когато виждаше, че навлиза навътре в гората, и когато то изчезнеше от погледа му, изпращаше след него най-добрите бегачи от своето училище.
Те винаги го откриваха задъхан, почти в безсъзнание, облегнат на някое дърво или легнал на мъха, представляващ зеленият килим на чудните гори.
Но никога Себастиен не бе обхващан от това състояние вечер. Никога не се налагаше да бягат след него през нощта.
Трябваше да се е случило нещо необикновено. Колкото и да си блъскаше главата, абат Фортие не можеше да се сети какво се е случило.
За да достигнем до по-добър резултат от абат Фортие, ние ще проследим Себастиен Жилбер, защото знаем къде е отишъл.
Леля Анжелик не се беше излъгала. Точно Себастиен Жилбер беше видяла да се прокрадва незабелязано в мрака и да се отправя с бързи крачки към тази част от парка, наречена Цветната градина.
Когато пристигна там, той отиде във Фазанарията. А когато излезе и оттам, той тръгна по малката уличка, която води право към Арамон.
След около четиридесет и пет минути той беше стигнал до селото.
След като вече знаем, че целта на Себастиен беше селото Арамон, не е трудно да се досетим кого ще търси там.
Себастиен беше отишъл да потърси Питу.
Читателят си спомня, че Питу след празника, който Националната гвардия сама си беше организирала в Арамон, и след като бе останал прав като древен боец, докато всички останали бяха повалени, бе тръгнал да търси Катрин. Спомня си също, че я беше открил припаднала на пътя от Виле-Котре към Писльо, запазила само топлината от целувката на Изидор.
Себастиен не знаеше това. Той отиде направо в колибата на Питу. Вратата беше отворена.
Тъй като водеше съвсем скромен начин на живот, Питу не считаше за необходимо да държи вратата заключена нито когато е вкъщи, нито когато отсъства. Но все пак добросъвестно имаше навика да затваря вратата си. Но тази вечер беше толкова зает, че със сигурност беше забравил да направи това.
Себастиен познаваше жилището на Питу като свое собствено. Той потърси праханта и камъка, намери ножа, който служеше на Питу за кибрит, запали праханта, с праханта запали свещта и зачака.
Себастиен обаче беше твърде развълнуван, за да чака спокойно, и то дълго време.
Той постоянно сновеше от камината до вратата и от вратата до ъгъла на улицата. После, като виждаше, че не се появява, се връщаше към къщата, за да провери дали Питу не се е прибрал в негово отсъствие.
След като видя, че времето напредва, той отиде до една счупена маса, върху която имаше мастило, пера и хартия.
На най-горния лист хартия бяха изписани имената и възрастта на тридесет и тримата мъже, формиращи наличния състав на Националната гвардия на Арамон, които бяха под командването на Питу.
Себастиен предпазливо отмести този първи лист, който беше шедьовър на краснописа на командира, който не се срамуваше, ако нуждата го налагаше, да слиза до чин на подофицер.
После написа на втория лист:
Скъпи Питу,
Дойдох да ти кажа, че преди осем дни чух един разговор между абат Фортие и викария на Виле-Котре. Изглежда, че абат Фортие е съучастник на парижките аристократи. Той каза на викария, че във Версай се подготвя контрареволюция.
Това, което научихме оттогава по отношение на кралицата, е, че е сложила черна кокарда и е стъпкала трицветната.
Тази опасност от контрареволюция и това, което научихме от събитията, които последваха празника, ме обезпокоиха много за баща ми, който, както знаеш, е противник на аристократите. Но тази вечер, скъпи Питу, се случи нещо по-лошо.