— О, сир! — каза Шарни. — Ако съдя по онова, което стигна до мен, нещата вървят твърде зле.
— Толкова зле, че съм затворник в Тюйлери, скъпи графе! Тъкмо казвах на скъпия господин Дьо Лафайет, моя тъмничар, че бих предпочел да съм крал на Мец, отколкото на Франция. Но, за щастие, ето ви и вас!
— Негово Величество ми оказва честта да сподели, че ще ме постави в течение на ситуацията.
— Да, наистина, с две думи… Научихте ли за бягството на лелите ми?
— Като всички, сир, но без никакви подробности.
— Ах, Боже мой! Много е просто. Вие знаете, че Събранието вече ни разрешава да имаме само заклети свещеници. Е, добре! Бедните жени толкова се изплашиха при наближаването на Великден. Помислиха, че има риск за душите им, ако се изповядат на конституционен свещеник, и по мое мнение са тръгнали за Рим. Никой закон не възпрепятства подобно пътуване и не трябваше да се страхуват толкова, че две бедни стари жени ще подсилят партията на емигрантите. Те са натоварили със заминаването си Нарбон. Но не зная какви ги е вършил — целият заговор бил разкрит и същата вечер, когато са заминавали, те получили в Белвю една визита от рода на онази, която ние имахме във Версай на пети и шести октомври. За щастие са излезли през едната врата, докато всички онези негодници са влизали през другата. Разбирате ли? Не е имало нито една готова кола! А е трябвало да има впрегнати три наемни коли. Наложило им се да отидат до Мьодон пеш. Там най-накрая намерили коли и заминали. Три часа по-късно в Париж се вдигнал страшен шум. Онези, които дошли да попречат на това бягство, открили гнездото съвсем топло, но празно. На другия ден цялата преса нададе вой. Марат крещи, че отнасят милиони. Демулен — че отвличат дофина. Нищо от всичко това не е вярно. Бедните жени имаха триста или четиристотин хиляди франка в кесията си и бяха доста затруднени от самите себе си, без да се товарят с едно дете, което не може да направи друго, освен да предизвика да ги разпознаят. И доказателство за това е, че и без него са били разпознати, най-напред в Море, където ги пуснали, а после и в Арней-льо-Дюк, където ги арестували. Наложи ми се да пиша на Събранието, за да могат да продължат пътя си, но въпреки писмото ми Събранието е спорило през целия ден. Най-накрая им било разрешено да продължат пътуването си, но при условие, че комитетът ще предложи закон против емиграцията.
— Да — каза Шарни. — Но, струва ми се, че след една великолепна реч на господин Дьо Мирабо Събранието отхвърли проектозакона на комитета.
— Разбира се, че я отхвърли. Но покрай този малък триумф ме очакваше голямо унижение. Като видели врявата, която предизвика заминаването на бедните момичета, няколко предани приятели — още са ми останали повече, отколкото си мислех, — та, тези стотина благородници, хукнали към Тюйлери, за да ми предложат живота си. Веднага се пусна слух, че е разкрит заговор и че искат да ме отвлекат. Лафайет, когото бяха накарали да търчи до предградието Сен Антоан под предлог, че възстановяват Бастилията, бесен, че са го направили на глупак, се върна в Тюйлери, влезе с шпага в ръка и байонетите напред, арестува нашите бедни приятели и ги обезоръжи. У едни намериха пистолети, у други — ножове. Всеки беше грабнал каквото му било под ръка. Хубаво! Денят ще остане в историята под ново име. Ще го нарекат Денят на Рицарите на кинжала.
— О, сир, сир! В какви ужасни времена живеем! — каза Шарни, поклащайки глава.
— Ама почакайте. Всяка година ние ходим в Сен Клу. Това е нещо уговорено и решено. Онзи ден поръчваме коли. Слизаме. Откриваме хиляда и петстотин души около тези коли, но се качваме. Естествено, не можем да тръгнем. Народът скача да хване юздите на конете и заявява, че искам да бягам, но няма да позволят да избягам. След един час безполезни опити се наложи да се приберем обратно. Кралицата плачеше от гняв…
— Но генерал Лафайет не беше ли там, за да ги накара да уважават Ваше Величество?
— Лафайет! Знаете ли какво направи той? Накара камбаните на „Сен-Рош“ да бият тревога. Изтърча в Кметството да иска червеното знаме, за да обяви отечеството в опасност. Отечеството е в опасност, защото кралят и кралицата искали да отидат в Сен Клу! И знаете ли кой му отказал червеното знаме, кой му го е изтръгнал от ръцете, тъй като вече го държал? Дантон. Също така твърдят, че Дантон ми се е продал, че Дантон е получил сто хиляди франка от мен. Ето докъде сме стигнали, скъпи графе, без да се смята, че Мирабо, който умира, може би в този час е мъртъв.
— Е, добре, тогава това е още една причина да побързате, сир.
— Така и ще направим. Хайде, какво решихте там с Буйе? Сега е достатъчно силен, надявам се. Възползвах се от аферата в Нанси, за да увелича властта му и да поставя нови войски под негово командване.