— Да, сир, но за нещастие разпорежданията на военния министър противоречат на нашите. Той му отне полка на саксонските хусари и му отказа швейцарските полкове. С голяма мъка Буйе успя да запази в крепостта на Монмеди пехотния полк на Буйон.
— Е, какво, да не би сега да се съмнява?
— Не, сир, това само малко намалява шансовете. Но няма значение! Като се вземат предвид всички трудности и случайности, ако начинанието се проведе добре, ние имаме шанс осемдесет на сто за успех.
— Е, добре, щом е така, да се върнем към нашите работи.
— Сир, Ваше Величество продължава ли да е решен да следва пътя през Шалон, Сент-Менеулд, Клермон и Стене, въпреки че този път е поне с двайсет левги по-дълъг от другите и във Варен няма поща?
— Вече казах на господин Дьо Буйе за мотивите, които ме карат да предпочета този път.
— Да, сир, и той ни предаде разпорежданията на Ваше Величество по този въпрос. Според същите тези заповеди пътят беше проучен от мене камък по камък и храст по храст. Разработката трябва да е в ръцете на Ваше Величество.
— И тя е образец на яснота, скъпи графе. Сега познавам пътя, сякаш сам съм го изминал.
— Е, добре, сир, ето сведенията от последното ми пътуване, за да ги прибавите към другите.
— Говорете, господин Дьо Шарни, слушам ви, а за по-голяма яснота, ето картата, съставена от самия вас.
И като каза тези думи, кралят извади от една папка карта, която разгъна на масата. Тази карта не беше начертана, а беше нарисувана на ръка и както бе казал Шарни, на нея не липсваше нито едно дърво и нито един камък. Това беше плод на повече от осем месеца работа. Шарни и кралят се наведоха над картата.
— Сир — каза Шарни, — истинската опасност започва за Ваше Величество при Сент-Менеулд и свършва при Стене. По тези осемнайсет левги трябва да разпределим нашите отряди.
— Не може ли да ги приближите повече до Париж, господин Дьо Шарни? Да ги накарате да дойдат до Шалон например?
— Трудно е, сир — каза Шарни. — Шалон е твърде голям град, за да могат четирийсет, петдесет или дори сто души да направят нещо съществено за спасяването на Ваше Величество, ако безопасността ви бъде застрашена. Впрочем господин Дьо Буйе няма власт преди Сент-Менеулд. Всичко, което може да направи той — и ми каза да обсъдя това с Ваше Величество, — е да разположи първия си отряд в Пон-дьо-Сомвил. Вижте, сир, тук, ще рече при първата поща след Шалон.
И Шарни показа с пръст на картата мястото, за което ставаше въпрос.
— Става — каза кралят, — за десет или дванайсет часа можем да стигнем до Шалон. А за колко часа вие изминахте вашите деветдесет левги?
— За трийсет и шест часа, сир.
— Да, но с лека кола, в която сте били само вие и един прислужник.
— Сир, изгубих три часа по пътя, за да проуча на кое място около Варен трябва да се извърши смяната на конете и дали това да стане след града, на отиване към Сент-Менеулд или преди него, на идване откъм Дюн. Така че се получава почти същото. Тези загубени три часа компенсират теглото на колата. Моето мнение е, че кралят може да стигне от Париж до Монмеди за трийсет и пет или трийсет и шест часа.
— И какво решихте относно смяната на конете при Варен? Това е важен въпрос. Трябва да бъдем сигурни, че няма да ни липсват коне.
— Да, сир, и моето мнение е, че смяната на конете трябва да стане преди Варен, на идване откъм Дюн.
— На какво се основава мнението ви?
— На самото разположение на града, сир.
— Обяснете ми това разположение, графе.
— Сир, много е просто. След заминаването ми от Париж минах пет или шест пъти през Варен и вчера по обед останах там три часа. Варен е един малък град с около шест хиляди души население, образували два отделни квартала, които наричат горния и долния град, разделени от река Ер и свързващи се чрез един мост над тази река. Ако Ваше Величество пожелае да погледне картата… Там, сир, близо до гората Аргон, в покрайнините й ще видите…
— О, виждам! — каза кралят. — Пътят прави огромен завой през гората, за да отиде към Клермон.
— Да, сир.
— Но всичко това изобщо не ми обяснява защо искате да разположите мястото за смяна на конете преди града, вместо след него.
— Почакайте, сир. Над моста, който води от единия към другия квартал, се издига висока кула. Някога тази кула е служила за събиране на пътната такса и до моста се стига през нейния тъмен и тесен свод. Там и най-малкото препятствие би могло да попречи на преминаването. Така че по-добре би било, ако ще се рискува, да се рискува с коне и кочияши, препускащи в пълен ход, идвайки от Клермон, отколкото да правим смяна на конете на петстотин крачки оттатък моста и ако кралят случайно бъде разпознат, при най-елементарен сигнал може да бъде охраняван и отбраняван и от трима-четирима човека.