— Графе — каза Жилбер, — няма да хитрувам с вас. Всичко, което току-що казахте, е истина и няма защо да крия, че и моето мнение е, че кралят заминава, или по-скоро, че кралят напуска Франция. А сега признайте откровено, от гледна точка на опасността за личността, от гледна точка на опасността за кралицата и за децата й, дали кралят трябва да остане като крал, мъж, съпруг и баща, или му е позволено да избяга?
— Е, добре, искате ли да ви кажа едно нещо, скъпи Жилбер? То е, че Луи XVI бяга не като баща, не като съпруг и не като мъж. Че напуска Франция не заради пети и шести октомври. Не, по баща, общо взето, той е Бурбон, а Бурбоните знаят какво е да гледаш в лицето на опасността. Не, той напуска Франция заради тази конституция, която му изработи, по примера на Съединените щати, Националното събрание, без да помисли, че моделът, който следва, е направен за република и приложен върху една монархия, не оставя на краля достатъчно въздух за дишане. Не, той напуска Франция заради онази знаменита афера с Рицарите на кинжала, в която вашият приятел Лафайет действа непочтително спрямо монархията и нейните верни хора; не, той напуска Франция заради онази знаменита история със Сен Клу, когато той поиска да установи дали е свободен и народът му показа, че е пленник. Не, виждате ли, скъпи мой Жилбер, вие, който сте почтен, откровен и предан конституционен монархист, вие, който вярвате в онази сладка утешителна утопия за монархия, оцветена от свобода, трябва да разберете едно нещо и то е, че кралете, по подобие на Бога, на когото те твърдят, че са представители на земята, имат само една религия, религията на монархията. Не само личността им, натъркана с масло в Реймс, е неприкосновено свята, но и дворецът им е свещен, слугите им са свещени. Дворецът им е храм, където трябва да влизаш само молейки се. Техните слуги са свещеници, на които трябва да говориш само коленичил. Не бива да докосваш кралете под страх от смърт! Не бива да докосваш слугите им под страх от отлъчване от църквата! Обаче в деня, когато попречиха на краля да направи пътуването си до Сен Клу, го засегнаха. В деня, когато изхвърлиха от Тюйлери Рицарите на кинжала, засегнаха слугите му. Това кралят не можа да понесе — ето защо е отвратен и опечален. Ето защо накара господин Дьо Шарни да се върне обратно от Монмеди. Ето защо кралят, който отказа да се остави да бъде отвлечен от господин Дьо Фаврас и да се спаси с лелите си, се съгласява да бяга утре с паспорт от господин Дьо Монморен, който не знае за кого е подписал паспорта, под името Дюран, и в облеклото на прислужник, заповядвайки все пак — кралете винаги са си крале, — заповядвайки да не забравят да поставят в пътните чанти червената бродирана дреха, която бил носил в Шербур.