Докато Калиостро говореше, Жилбер гледаше втренчено и имаше вид на човек, който се опитва да отгатне онова, което се криеше в дъното на мислите на събеседника му. Но това беше безполезно. Никой човешки поглед не притежаваше силата да надникне зад насмешливата маска, която последователят на Алтотас имаше навика да поставя на лицето си. Жилбер взе решение да премине направо към въпроса.
— Графе — отбеляза той, — всичко, което току-що казахте, е вярно, повтарям това. А сега — с каква цел ми го казвате? В качеството си на какъв идвате при мен? Като почтен враг, който предупреждава, че ще се бие? Като приятел, който предлага помощ?
— Идвам най-напред, скъпи мой Жилбер — отвърна сърдечно Калиостро, — както учителят идва при ученика, за да му каже: Приятелю, ти вървиш по грешен път, привързвайки се към тази развалина, която пада, към тази постройка, която ще рухне, към този принцип, който умира и който наричат монархия. Хората като теб не са хора на миналото, не са дори хора на настоящето, те са хора на бъдещето. Остави нещото, в което не вярваш, заради нещото, в което ние вярваме. Не се отдалечавай от реалността, за да следваш сянката, и ако не станеш активен войник на революцията, гледай я как преминава и не се опитвай да я спреш по пътя й. Мирабо беше гигант и Мирабо падна победен от делото.
— Графе — каза Жилбер, — ще отговоря на това, когато кралят, който ми се е доверил, бъде на сигурно място. Луи XVI ме взе за свой довереник, за свое второ аз, за свой съучастник, ако щете, в онова, което предприема. Приех тази мисия и ще я изпълня докрай с открито сърце и затворени очи. Аз съм лекар, скъпи графе, и за мен телесното спасение на моя болен е над всичко! Сега на свой ред ми отговорете вие. Дали във вашите тайнствени проекти, във вашите мрачни комбинации вие смятате, че това бягство трябва да успее, или да се провали? Ако искате да бъде провалено, не е необходимо да се борите. Кажете: „Не тръгвайте!“, и ние ще останем, и ние ще преклоним глава, ние ще дочакаме удара.
— Братко! — каза Калиостро. — Ако, подтикван от Бога, който е начертал пътя ми, е необходимо да поразя онези, които сърцето ти обича или духът ти закриля, ще остана в сянка и ще поискам само едно нещо от свръхчовешката сила, на която съм подчинен, и то ще е да не знаеш от чия ръка произлиза ударът. Не, ако не идвам като приятел — не мога да бъда приятел на кралете, аз, който съм бил тяхна жертва — не идвам и като враг; идвам с везни в ръка, казвайки ти: „Премерих съдбата на този последен Бурбон и не вярвам да има някакво значение за благополучието на каузата. Обаче, опазил ме Бог — мен, който като последовател на Питагор смятам, че нямам правото да разполагам с живота и на най-последното насекомо, — да посегна непредпазливо на живота на човека, този цар на сътворението!“ Няма повече, не само ще ти кажа: „Оставам неутрален“, но и ще добавя още: „Имаш ли нужда от помощта ми? Предлагам ти я.“