— Това е добре, виконте — каза Андре, надигайки се, — ще ви помоля за пет минути.
И с обичайната си бавна и хладна стъпка графинята влезе в стаята си и затвори вратата след себе си.
Когато графинята излезе, младежът погледна часовника си с известно безпокойство.
— Девет и четвърт — прошепна той. — Кралят ни очаква в девет и половина… За щастие от тук до Тюйлери е една крачка.
Но графинята дори не се възползва от цялото време, което беше поискала. След няколко секунди тя влезе отново, държейки в ръка запечатано писмо.
— Виконте — каза тя тържествено, — на вашата чест поверявам това.
Изидор протегна ръка, за да вземе писмото.
— Почакайте — каза Андре — и разберете добре това, което ще ви кажа. Ако вашият брат, господин граф Дьо Шарни, изпълни без произшествия начинанието, с което се е заел, няма да му казвате друго, освен това, което вече ви казах — ще му предадете моята симпатия към неговата лоялност, почит към чувството му за дълг и възхищението ми от характера му… Ако бъде ранен — гласът на Андре леко заглъхна, — ако бъде ранен тежко, ще го попитате дали ще ми окаже благоволението да отида при него и ако ми окаже това благоволение, вие ще ми изпратите пратеник, който да ми каже със сигурност къде да го намеря, защото ще тръгна още същия миг. Ако бъде смъртно ранен… — вълнението почти отне гласа на Андре, — вие ще му предадете това писмо. Ако не е в състояние сам да го прочете, вие ще му го прочетете, преди да умре, аз искам той да узнае съдържанието на това писмо. Заклевате ли се в честта си на благородник, че ще направите така, както искам, виконте?
Изидор, развълнуван също толкова, колкото и графинята, вдигна ръка.
— Кълна се в честта си, госпожо!
— Тогава вземете това писмо и вървете, виконте.
Изидор взе писмото, целуна ръка на графинята и излезе.
— О! — провикна се Андре, стоварвайки се отново на канапето си. — Ако умре, искам поне умирайки, да узнае, че го обичам!
Точно в този момент, когато Изидор излизаше от графинята и поставяше писмото й до гърдите си до едно друго писмо, чийто адрес току-що бе прочел на светлината на уличния фенер, двама души, облечени в абсолютно същите костюми като неговия, отиваха към мястото на сборния пункт, сиреч към онзи будоар на кралицата, където вече въведохме нашите читатели. Единият вървеше през галерията на Лувъра, която се простира по дължината на кея, тази галерия, която днес е музей на изобразителното изкуство, в чийто край го очакваше Вебер. Другият се изкачваше по малката стълба, по която бяхме видели да поема Шарни в деня на завръщането си от Монмеди. В горния край на тази стълба, също както неговият другар беше очакван от Вебер в края на галерията на Лувъра, той беше очакван от Франсоа Юе, камериера на краля.
Въведоха и двамата почти по едно и също време от две различни врати. Първо беше въведен господин Дьо Валори.
Няколко секунди по-късно, както вече казахме, се отвори друга врата и с известно учудване господин Дьо Валори видя да влиза сякаш копие на самия него.
Двамата офицери не се познаваха. При все това, предполагайки, че са повикани по една и съща причина, те тръгнаха един към друг и се поздравиха.
В този момент се отвори трета врата и се появи виконт дьо Шарни.
Това беше третият куриер, също така непознат на двамата други, както и те не му бяха познати.
Изидор единствен знаеше с каква цел са събрани и каква обща работа ще изпълняват. Несъмнено той се подготвяше да отговаря на въпросите, които щяха да му бъдат поставени от неговите двама бъдещи другари, когато вратата се отвори отново и се появи кралят.
— Господа — каза Луи XVI, обръщайки се към господата Дьо Малден и Дьо Валори, — извинете ме, че разполагам с вас без вашето разрешение, но аз ви смятам за верни служители на монархията, тъй като вие сте в оставка от моята гвардия. Поканих ви да минете през един шивач, на когото ви дадох адреса, за да ушие за всеки от вас костюм на куриер и да ви открия тази вечер в девет и половина в Тюйлери. Вашето присъствие ми доказва, че каквато и да бъде, вие ще приемете мисията, с която ще ви натоваря.
Двамата бивши гвардейци се поклониха.
— Сир — каза господин Дьо Валори, — Ваше Величество знае, че не е необходимо да пита своите благородници, за да разполага с предаността им, смелостта им и живота им.
— Сир — каза на свой ред господин Дьо Малден, — моят колега, отговаряйки за себе си, отговори и за мен, а предполагам и за нашия трети другар.
— Вашият трети другар, с когото ви каня да се запознаете и е добре да се запознаете, е господин виконт дьо Шарни, чийто брат беше убит, защитавайки във Версай вратата на кралицата. Ние сме свикнали с предаността на хората от това семейство и сега тази преданост ни е толкова свойствена, че вече дори не благодарим за нея.