— Според това, което каза кралят — каза господин Дьо Валори, — виконт дьо Шарни несъмнено знае причината, която ни събира, докато ние не я знаем, сир, и бързаме да я научим.
— Господа — подхвана кралят, — на вас не ви е неизвестно, че съм пленник на командващия Националната гвардия, пленник на председателя на Събранието, пленник на кмета на Париж, пленник на народа, пленник на всички, в края на краищата. Е, добре, господа, аз разчитам на вас да ми помогнете да прекратя това унижение и да възвърна свободата си. Моят жребий, този на кралицата и на моите деца е в ръцете ви. Всичко е подготвено, за да можем да избягаме тази вечер. Само вие се натоварете да ни измъкнете оттук.
— Сир — казаха тримата младежи, — разпоредете се.
— Както добре разбирате, господа, ние не можем да излезем заедно. Мястото на срещата ни е на ъгъла на улица „Сен Нисез“, където господин граф Дьо Шарни ще ни очаква с пощенска кола. Вие, виконте, ще се заемете с кралицата и ще отговаряте на името Мелшиор. Вие, господин Дьо Малден, ще се заемете с госпожа Елизабет и принцесата и ще се наричате Жан. Вие, господин Дьо Валори, ще се заемете с госпожа Дьо Турзел и с дофина и ще се наричате Франсоа. Не забравяйте новите си имена, господа, и изчакайте тук за нови инструкции.
Кралят подаде поред ръка на тримата младежи и излезе, оставяйки в стаята трима души, готови да умрат за него.
Все пак господин Дьо Шоазьол, който бе заявил на краля от страна на господин Дьо Буйе, че е невъзможно да се чака по-късно от двайсети в полунощ, и беше съобщил, че ще потегли на двайсет и първи в четири часа сутринта, ако няма нищо ново, като ще отведе със себе си всички отряди в Дюн, Стене и Монмеди, — та, господин Дьо Шоазьол, така както вече казахме, беше в дома си на улица „Артоа“, където трябваше да му бъдат предадени последните заповеди от двора. Понеже вече беше девет часа вечерта, той започваше да губи надежда, когато единственият от хората му, когото беше задържал и който мислеше, че всеки момент ще потегли за Мец, дойде да го предупреди, че един човек иска да говори с него от името на кралицата. Той нареди да го пуснат да се качи.
Влезе един човек с кръгла шапка, нахлупена над очите и увит в огромно наметало.
— Вие ли сте, Леонар — каза той, — очаквах ви с нетърпение.
— Не е моя грешката, ако съм ви накарал да чакате, господин херцог, а на кралицата, която едва преди десет минути ме предупреди, че трябва да дойда у вас.
— Нищо друго ли не ви каза?
— И още как, господин херцог. Натовари ме да взема всичките й диаманти и да ви донеса това писмо.
— Ама дайте го! — каза херцогът с леко нетърпение, което не можа да сдържи напълно огромния авторитет, на който се радваше човекът, който му предаваше кралското съобщение.
Писмото беше дълго и пълно с препоръки. Съобщаваше, че потеглят в полунощ. Приканваше херцог Дьо Шоазьол да тръгне още в същия миг и отново бе повторена молбата да отведе Леонар, който, добавяше кралицата, бе получил заповед да му се подчинява като на самата нея.
И тя беше подчертала следните седем думи:
Тук отново му повтарям тази моя заповед.
Херцогът вдигна очи към Леонар, който чакаше с видимо безпокойство. Фризьорът изглеждаше смешен с грамадната си шапка и огромното наметало.
— Хайде — каза херцогът, — напрегнете паметта си — какво ви каза кралицата?
— Ще повторя дума по дума пред господин херцога казаното от нея.
— Хайде, слушам ви.
— Тя накара да ме повикат преди около три четвърти час, господин херцог.
— Добре.
— Каза ми с тих глас…
— Нима Нейно величество не беше сама?
— Не, господин херцог. Кралят беше започнал разговор с госпожа Елизабет в нишата на един прозорец. Монсеньор дофинът и госпожица принцесата играеха заедно. Що се отнася до кралицата, тя се беше облегнала на камината.
— Продължавайте, Леонар, продължавайте.
— Кралицата ми каза с тих глас: „Леонар, мога ли да разчитам на вас? — Ах, госпожо! — отвърнах. — Разполагайте с мен. Знаете, че съм ви предан духом и тялом. — Вземете тези диаманти и ги напъхайте в джобовете си. Вземете това писмо и го отнесете на улица «Артоа», на херцог Дьо Шоазьол и най-вече не го давайте на другиго, освен на него. Ако не се е прибрал, ще го намерите у херцогиня Дьо Грамон.“ После, когато вече се отдалечавах, за да изпълня заповедите на кралицата, Нейно величество ме повика отново: „Сложете си шапка с широка периферия и широк редингот, за да не ви разпознаят, драги Леонар, добави тя, и най-вече се подчинявайте на господин Дьо Шоазьол като на мен самата.“ Тогава се качих в стаята си, взех шапката и редингота на брат ми и ето ме тук.