— И така — каза господин Дьо Шоазьол, — кралицата ви нареди да ми се подчинявате като на самата нея?
— Това са августейшите думи на Нейно величество, господин херцог.
— Много съм улеснен от това, че си спомняте така добре това устно разпореждане. Във всеки случай ето същото разпореждане написано и понеже трябва да изгоря това писмо, прочетете го.
И господин Дьо Шоазьол показа долната част на полученото писмо на Леонар, който прочете на висок глас:
Дадох на моя фризьор Леонар заповед да ви се подчинява като на самата мен.
Тук отново му повтарям тази моя заповед.
— Разбирате, нали? — каза господин Дьо Шоазьол.
— О, господине! — отвърна Леонар. — Повярвайте ми, че беше достатъчна и устната заповед на Нейно величество.
— Няма значение — каза господин Дьо Шоазьол.
И изгори писмото.
В този момент влезе прислужникът и съобщи, че колата е готова.
— Елате, драги Леонар — каза херцогът.
— Как така да дойда? А диамантите?
— Ще ги отнесете със себе си.
— И къде?
— Където ви водя.
— Но къде ме водите?
— На няколко левги оттук, където трябва да изпълните едно много особено поръчение.
— Не е възможно, господин херцог.
— Как така не е възможно! Кралицата не ви ли каза да ми се подчинявате като на самата нея?
— Наистина е така. Но как да го направим? Оставих ключа на вратата на нашия апартамент. Когато брат ми се върне, той няма да намери нито редингота, нито шапката си. И после, обещах на госпожа Дьо л’Ааж да й направя фризура и тя ме чака. Като доказателство, господин херцог, кабриолетът и прислужникът ми са в двора на Тюйлери.
— Е, добре, драги Леонар — каза господин Дьо Шоазьол, смеейки се, — какво да се прави! Брат ви ще си купи друга шапка и друг редингот. Ще направите фризурата на госпожа Дьо л’Ааж някой друг ден, а прислужникът ви, като види, че не се връщате, ще разпрегне коня ви и ще го върне в конюшнята. Но нашият е впрегнат, да тръгваме.
И без повече да обръща внимание на жалбите и оплакванията на Леонар, господин херцог Дьо Шоазьол накара отчаяния фризьор да се качи в кабриолета му и подкара коня в едър тръс към бариерата на Пти-Виле.
Херцог Дьо Шоазьол още не беше отминал последните къщи на Пти-Виле, когато една група от петима души, които се връщаха от клуба на якобинците, излязоха на улица „Сен Оноре“ и изглежда бяха тръгнали към Пале Роаял, отбелязвайки дълбокото спокойствие на тази вечер. Тези петима души бяха Камий Демулен, който разказва лично тази история, Дантон, Фрерон, Шение и Лежандр. Като стигна до височината на улица „Дьо л’Ешел“ и хвърли поглед към Тюйлери, Камий Демулен каза:
— Бога ми, не ви ли се струва, че Париж е много тих тази вечер, че Париж е като изоставен? По целия път, който изминахме, срещнахме само един-единствен патрул.
— Това е — отвърна Фрерон, — защото са взети мерки да се остави свободен път за краля.
— Как така свободен път за краля? — попита Дантон.
— Разбира се — каза Фрерон, — тази нощ той заминава.
— Хайде де! — рече Лежандр. — Какъв майтап!
— Може би е майтап — подхвана Фрерон, — но ме предупредиха в едно писмо.
— Ти си получил писмо, което те предупреждава за бягството на краля? — каза Камий Демулен. — Подписано ли е?
— Не, анонимно е. Впрочем то е у мен… Ето го, четете.
Петимата патриоти се приближиха до една пощенска кола, която чакаше на височината на улица „Сен Нисез“, и при светлината на фенера прочетоха следните редове:
Гражданинът Фрерон е предупреден, че тази вечер господин Капе, Австрийката и техните две вълчета ще напуснат Париж, за да се присъединят към господин Дьо Буйе, масовия убиец от Нанси, който ги чака на границата.
— Виж ти, господин Капе — каза Камий Демулен, — името е хубаво. Отсега нататък ще наричам Луи XVI господин Капе.
— И ще може да бъдеш упрекнат само в едно нещо — каза Шение, — че Луи XVI не е Капе, а Бурбон.
— Хайде бе! Кой знае това? — каза Камий Демулен. — Двама-трима педанти като тебе. Капе е хубаво име, нали Лежандр?
— Докато чакаме, да видим дали писмото казва истината — отбеляза Дантон — и дали наистина тази нощ цялата кралска шайка ще си вдигне парцалите!
— Понеже и без това сме до Тюйлери — каза Камий, — да видим.
И петимата патриоти се позабавляваха, обикаляйки Тюйлери. Когато се върнаха на улица „Сен Нисез“, те забелязаха Лафайет и целия му генерален щаб, които влизаха в Тюйлери.
— Бога ми — каза Дантон, — ето го Русолявия, който идва да присъства на лягането на кралското семейство. Нашата служба свърши, започва неговата. Лека нощ, господа! Кой идва с мен по посока на улица „Паон“?