— Аз — каза Лежандр.
И групата се раздели на две.
Дантон и Лежандр пресякоха „Карусел“, докато Шение, Фрерон и Камий Демулен изчезнаха на ъгъла на улиците „Роан“ и „Сен Оноре“.
83.
Заминаването
Наистина, в единайсет часа вечерта, в момента, когато госпожите Дьо Турзел и Брение, след като бяха съблекли и сложили в леглото принцесата и дофина, се наложи да ги събудят. Започваха да ги обличат в дрехите им за път, за голям срам на дофина, който искаше да облече момчешките си дрехи и отказваше упорито момичешките дрехи, а през това време кралят, кралицата и госпожа Елизабет приемаха господин Дьо Лафайет и господата Дьо Гувион и Ромьоф, неговите адютанти.
Това посещение беше от най-обезпокоителните, най-вече след подозренията, които имаха по отношение на госпожа Дьо Рошрьол. Кралицата и госпожа Елизабет бяха отишли вечерта на разходка из Булонската гора и се бяха върнали в осем часа. Господин Дьо Лафайет попита кралицата дали разходката е била хубава, като добави, че е сгрешила, като е излязла толкова късно, и че има опасност вечерната мъгла да й се отрази зле.
— Вечерна мъгла през юни! — каза кралицата със смях. — Ама, наистина, дори ако ми трябваше нарочно, за да скрие нашето бягство, не зная къде бих я намерила… Казвам, за да скрия нашето бягство, тъй като предполагам, че мълвата непрекъснато твърди, че заминаваме.
— Факт е, госпожо — каза Лафайет, — че се говори повече от всякога за това заминаване и дори аз получих съобщение, че ще се състои тази вечер.
— А! — каза кралицата. — Обзалагам се, че дължите тази хубава новина на господин Дьо Гувион, нали?
— И защо на мен, госпожо? — попита младият офицер, изчервявайки се.
— Ами защото си мисля, че вие имате шпиони в двореца. Вижте, ето го господин Ромьоф, който няма такива. Е, добре, аз съм сигурна, че той ще гарантира за нас.
— И не бих имал голяма заслуга, госпожо — отвърна младият адютант, — понеже кралят даде честната си дума на Събранието, че няма да напуска Париж.
Кралицата на свой ред се изчерви.
Заговориха за друго нещо.
В единайсет и половина господин Дьо Лафайет и двамата му адютанти получиха от краля и кралицата разрешение да се оттеглят. При все това господин Дьо Гувион, който не беше убеден, отиде в стаята си в двореца. Там откри своите приятели на пост и вместо да ги освободи от наряд, той им препоръча да удвоят бдителността си. Що се отнася до Лафайет, той тръгна към Кметството, за да успокои Байи относно намеренията на краля, ако все пак Байи се притесняваше от нещо.
След като господин Дьо Лафайет си тръгна, кралят, кралицата и госпожа Елизабет повикаха прислугата, за да освежат тоалета си. След това, в обичайния час те отпратиха всички.
Кралицата и госпожа Елизабет се обличаха една друга. Техните рокли бяха съвсем обикновени. Шапките им бяха с широки периферии и скриваха напълно лицата им.
Когато вече бяха напълно облечени, кралят влезе. Той носеше сива дреха и една от онези малки перуки с букли, които наричаха перуки ала Русо. Освен това той носеше къси панталони, сиви чорапи и обувки с токи.
От цяла седмица камериерът Юе, облечен в абсолютно същия костюм, излизаше от вратата на господин Дьо Вилекие, който беше емигрирал преди шест месеца, и поемаше през площад „Карусел“ по улица „Сен Нисез“. Тази предпазна мярка беше взета, за да свикнат хората да виждат така облечен човек да минава всяка вечер по този маршрут и да не обърнат внимание на краля, когато той на свой ред мине оттам.
Отидоха да повикат тримата куриери от будоара на кралицата, където изчакваха да настъпи моментът, и ги прекараха през салона в апартамента на принцесата, където тя беше заедно с дофина. Предвид бягството тази стая беше заета на единайсети юни от апартамента на господин Дьо Вилекие.
Кралят беше изискал да му предадат ключовете на апартамента на тринайсети.
Веднъж влезли при господин Дьо Вилекие, нямаше да бъде трудно да излязат от двореца. Знаеше се, че апартаментът е празен. Не знаеха, че кралят е накарал да му дадат ключовете от него и както обикновено, той не се охраняваше. Освен това часовите в двора бяха свикнали да виждат много хора да излизат, щом удареше единайсет часа.
Това бяха хора от прислугата, които не спяха в двореца и се прибираха у дома си.
Дотук свършваха всички приготовления за пътуването.
Господин Изидор дьо Шарни, който беше проучил пътя заедно с брат си и който познаваше всички трудни или опасни места, препускаше напред. Той щеше да предупреждава пощальоните, за да не стават смените на конете със закъснение.