Гражданите, разбудени от перукера Бюзби и хлебаря Юшер, решиха да облекат униформите си от Националната гвардия и да се явят при господин генерал Дьо Лафайет, за да го предупредят за това, което ставаше. Веднага щом беше взето, решението се изпълни. Господин Дьо Лафайет живееше на улица „Сен Оноре“ в двореца Ноай, близо до Фьойан. Патриотите потеглиха и в дванайсет и половина бяха там.
Генералът, след като беше присъствал на лягането на краля, след като беше предупредил своя приятел Байи, че кралят си е легнал, и след като бе направил посещение на господин Емери, член на Националното събрание, току-що се беше прибрал у дома си и се готвеше да се съблече.
В този момент потропаха на вратите на двореца Ноай. Господин Дьо Лафайет изпрати камериера си да види какво става. Той се върна бързо и каза, че навън са около двайсет и пет-трийсет граждани, които искат веднага да говорят с генерала по много важна работа.
По онова време генерал Дьо Лафайет беше свикнал да приема по което и да било време.
От друга страна, в крайна сметка работа, която можеше да вдигне двайсет и пет-трийсет граждани, би могла и дори би трябвало да бъде важна, така че той нареди да бъдат въведени. Генералът само трябваше да облече отново дрехата си, която току-що беше свалил, и беше готов да ги приеме.
Тогава господата Бюзби и Юшер, от свое име и от името на своите другари, му изложиха страховете си. Господин Бюзби наблегна на онова, което бе чул в Тюйлери, а останалите на слуховете, които всекидневно чуваха от всякъде.
Но всички техни страхове само караха генерала да се смее и тъй като беше добродушен човек и майстор в разговорите, той им разказа откъде идваха всички тези слухове, как бяха разпространени от госпожа Дьо Рошрьол и господин Дьо Гувион, как той, за да се убеди в неверността им, беше видял краля да си ляга, така, както те биха могли да видят да си ляга той, Лафайет, ако останат още няколко минути. Най-накрая, понеже целият този разговор не беше достатъчен, за да ги успокои, господин Дьо Лафайет им каза, че отговаря за краля и кралското семейство с главата си.
След всичко това беше невъзможно да бъде изразено съмнение. Така че те се задоволиха да поискат от господин Дьо Лафайет паролата, за да могат да се приберат необезпокоявани. Господин Дьо Лафайет не видя някаква трудност в това, да им достави това удоволствие и им даде паролата.
Все пак, снабдени с паролата, те решиха да посетят залата на манежа, за да узнаят няма ли нещо ново там, и дворовете на двореца, за да проверят дали не става нещо нередно.
Те се връщаха по улица „Сен Оноре“ и щяха да навлязат в улица „Дьо л’Ешел“, когато един конник, препускащ в галоп, поиска да премине покрай тях. Понеже в подобна нощ всичко се превръщаше в събитие, те кръстосаха пушките си и извикаха на конника да спре.
Конникът спря.
— Какво искате? — попита той.
— Искаме да знаем къде отивате — отвърнаха националните гвардейци.
— Отивам в Тюйлери.
— Какво ще правите в Тюйлери?
— Ще дам отчет на краля за едно поръчение, с което ме беше натоварил.
— По това време?
— Разбира се, че по това време.
Един от най-заядливите направи знак на останалите да го оставят да говори.
— Но по това време — повтори той — кралят си е легнал.
— Да — отвърна конникът, — но ще го събудят.
— Ако имате работа при краля — подхвана същият човек, — трябва да знаете паролата.
— Това не би било довод — забеляза конникът, — като се вземе предвид, че бих могъл да идвам от границата, вместо чисто и просто да идвам от някое място на три левги оттук, и ако съм тръгнал преди един месец, вместо преди два часа.
— Това е вярно — казаха националните гвардейци.
— Тогава вие сте видели краля преди два часа? — продължи онзи, който разпитваше.
— Да.
— Говорихте ли с него?
— Да.
— Какво правеше той преди два часа?
— Очакваше само излизането на генерал Дьо Лафайет, за да си легне.
— Така че вие знаете паролата?
— Разбира се. Генералът, знаейки, че трябва да се връщам в Тюйлери към един или два часа сутринта, ми я даде, за да не ми се налага да закъснявам.
— И каква е паролата?
— Париж и Поатие.
— Хайде — казаха националните гвардейци, — така е. Добре сте дошъл, приятелю, и кажете на краля, че сте ни намерили да бдим пред вратите на двореца от страх да не избяга.