И той тръгна в галоп по следите на краля.
Тогава се пръсна слухът, че кралят и кралицата са били в колата, която току-що мина, и се чуха виковете, които стигнаха чак до Шарни. При тези викове дотичаха кметът и общинската управа. И кметът подбра драгуните да се прибират в казармата, защото бе ударило осем часа. Шарни чу всичко: кралят е разпознат, Друе е тръгнал. Той тропаше с крак от нетърпение. В този момент го настигна господин Дандоан.
— Конете! Конете! — извика му Шарни от най-голямото разстояние, от което го забеляза.
— Ще ги доведат мигновено — отговори господин Дандоан.
— Накарахте ли да сложат пистолети в кобурите на моя?
— Да.
— Заредени ли са?
— Лично ги заредих.
— Хубаво! Сега всичко зависи от бързината на коня ви. Трябва да настигна един човек, който има четвърт час преднина пред мен и да го убия.
— Какво! Да го убиете ли?
— Да! Ако аз не го убия, всичко е загубено!
— Проклятие! Да вървим да пресрещнем конете тогава!
— Не се занимавайте с мен; занимайте се с драгуните си, които ги подбуждат към бунт… Погледнете, виждате ли кмета, който им държи реч? Вие също нямате никакво време за губене. Вървете, вървете!
В този момент пристигна прислужникът, водещ два коня. Шарни скочи на късмет върху този, който беше по-близо до него, изтръгна поводите от ръката на прислужника, опъна юздите, пришпори и потегли в бесен ход по следите на Друе, без много добре да разбере последните думи, които извика след него маркиз Дандоан. Тези последни думи, които вятърът отнесе, имаха все пак своето значение.
— Вие взехте моя кон вместо вашия! — бе извикал господин Дандоан. — Така че пистолетите не са заредени!
88.
Съдбата продължава да играе роля
В това време колата на краля, предшествана от Изидор, летеше по пътя от Сен-Менеулд за Клермон.
Както казахме, денят клонеше към залез. Беше ударил осем часът и колата навлизаше в гората Аргон, простираща се от двете страни на големия път.
Шарни не бе могъл да предупреди кралицата за събитието, което го задържа назад, защото кралската кола беше заминала преди Друе да му отговори, че няма повече коне.
На излизане от града кралицата забеляза, че кавалерът й не е при вратичката на колата. Но нямаше начин нито да се забави ходът на колата, нито да попита пощальоните.
Може би десетина пъти тя се наведе навън от колата, за да погледне назад, но не видя никого.
Веднъж помисли, че различава конник, препускащ на голямо разстояние. Но този конник започваше да се губи в настъпващите сенки на нощта.
През това време — тъй като, за да стане ясна връзката между събитията и да бъде изяснен всеки въпрос на това ужасно пътуване, ние трябва да вървим от едно действащо лице към друго през това време, сиреч докато Изидор предшестваше като куриер колата на четвърт левга напред, докато колата следваше пътя от Сен-Менеулд за Клермон и навлизаше в гората Аргон, докато Друе препускаше след колата, а Шарни препускаше след Друе, маркиз Дандоан събра войниците си и заповяда да свирят сигнал за тръгване.
Но когато войниците се опитаха да тръгнат, улиците бяха така изпълнени с народ, че конете не можеха да направят и крачка напред.
Сред тази тълпа имаше и триста национални гвардейци в униформа и с пушки в ръце.
Да рискува битка — а всичко показваше, че тя би била сурова, — означаваше да бъде погубен кралят.
Беше по-добре да останат и оставайки, да задържат всичкия този народ. Господин Дандоан щеше да преговаря с тях, да попита водачите им какво желаят и защо са всички тези заплахи и враждебни демонстрации. Докато траеше всичко това, кралят щеше да стигне Клермон и да срещне господин Дьо Дамас и неговите сто и четирийсет драгуни.
Ако разполагаше със сто и четирийсет драгуни, както господин Дьо Дамас, маркиз Дандоан може би щеше да опита да направи нещо. Но той имаше само трийсет. Какво да направи с трийсет драгуни срещу три-четири хиляди души?
Да преговаря — и както вече казахме, той това и направи. В девет и половина часа колата на краля, предшествана от Изидор само на неколкостотин крачки, толкова бързо караха пощальоните, пристигна в Клермон. Колата беше изминала само за час и четвърт четирите левги, които отделяха единия град от другия. Това обясняваше до известна степен на кралицата отсъствието на Шарни. Той щеше да ги настигне при смяната на конете.
Господин Дьо Дамас очакваше колата на краля пред града. Той беше предупреден от Леонар и като разпозна ливреята на куриера, спря Изидор.